Кели Фланаган е клиничен психолог и основател на терапевтичен център в щата Илинойс.

Това обаче не е единственият му талант – Фланаган умее да пише и в неговия блог може да намерим размишления върху нещата от живота.

Той е семеен и има три деца, а следното искрено писмо за смисъла на брака е посветено на едно от тях:

„Скъпи синко,

Струва ми се, че беше вчера, когато акото излизаше от твоя памперс и цапаше дрехите на майка ти. А ето че дойде време да си поговорим за птичките и пчеличките. Трябва да ти кажа, че това с акото беше къде-къде по-лесно...

Но преди да стигнем до секса, да си поговорим за сватбата. Просто защото вярвам, че само ако избереш единствената, правилна причина да се ожениш, ще можеш да направиш по-хубав всеки аспект от своя живот, включително и секса.

Малък приятелю, най-вероятно ще искаш да се ожениш заради всякакви погрешни причини. Истината е, че всички го правим. Оказва се обаче, че най-често срещаната причина да се ожениш, често е и най-опасна: женим се, защото вярваме, че това ще ни направи щастливи. А да се ожениш, за да намериш щастието, е най-сигурният път към развода.

Наистина, има красиви бракове. Но бракът няма да стане красив, когато търсиш щастието в него. Бракът става красив, когато търсиш нещо друго. Бракът става красив, когато двамата са избрали единствената правилна причина да се оженят. А тя е всеки ден да практикуват жертването на своето его.

Его. Вероятно чуваш тази дума за първи път. Вероятно ти звучи странно и объркващо. Ето какво се крие в нея според мен:

Егото е онази част от теб, която предпазва сърцето ти. Твоето сърце е добро и красиво, и то никога няма да те предаде. Но имаше моменти, в които аз бях прекалено строг с теб... Имаше моменти, в които приятелите ти ти се подиграваха за твоите хобита... И в тези моменти ти започна да се съмняваш дали твоето сърце е достатъчно добро. Не се укорявай, това се случва с всички ни.

И така, твоето его започна да издига стена около сърцето си.Това също се случва с всички ни. Тази стена прилича на стената, опасваща замък, с ров пред нея. Целта й е да ни пази от хората, които искат да атакуват сърцето ни. Нека благодарим на тази твоя стена, на това твое его! Защото сърцето ти трябва да се пази, малки мой приятелю!

В началото стената, издигната от нашето его, служи да държи хората навън. Но докато растем, се уморяваме да се крием страхливо зад нея и някъде по пътя си решаваме, че нападението е най-добрата защита. Тогава слагаме оръдия на нашата стена и започваме да стреляме с тях. Тази стрелба има много лица - гняв, клюкарстване, осъждане, разногласие... Едно от любимите оръдия на моето его е да настоява, че всички, които се намират от другата страна на стената, грешат. Това ми помага да се чувствам безгрешен и силен, и винаги прав. Но истината е, че тези оръдия просто пазят сърцето ми на сигурно място. Осъзнавам, че е имало случаи, в които съм стрелял с тези оръдия и по теб и те моля да ми простиш.

Но не трябва да отричаме изцяло ролята на тези оръдия. Понякога те ни помагат да оцелеем. В повечето случаи обаче това не е така...

Всички имаме подобни оръдия - и мъжете, и жените. Ти скоро ще станеш мъж, затова искам да ти кажа какво мъжете правим най-често със своите оръдия - оправдаваме ги, като се самозалъгваме, че те ни правят „истински“ мъже. Истината обаче е, че повечето от нас се страхуваме от това, че сърцата ни не са достатъчно добри за хората, които обичаме. Затова решаваме да се скрием зад високите стени на своето его и да пазим сърцата си със своите оръдия.

Сигурно вече разбираш как това може да се превърне в истински проблем за брака... Ако и ти решиш, че твоята стена, че твоето его те прави мъж, ще опропастиш всичките си шансове за щастлив брак.

Защото идеята на брака е да разруши твоето его, да разруши твоята стена, тухла по тухла, докато напълно не се отдадеш на човека, когото обичаш. Идеята на брака е да бъдете отворени, да се оставите беззащитни в ръцете си, да се свържете истински... Да си повярвате...

Малки приятелю, сега да поговорим за секса. Често правим секс заради кулминацията в него, заради момента, в който рухват всички стени, момента, в който егото изчезва, за да се замени от чувство за свобода и свързаност. Чрез секса обаче това усещане е мимолетно. След миг е изчезнало. Когато обаче вземеш решение да разрушиш егото си, да разрушиш стената около сърцето си чрез брака, това усещане може да продължи през целия ти живот.

Много хора ще те посъветват да поставиш Бог в центъра на своя брак и ще ти обещаят, че тогава бракът ти ще е щастлив. Но аз мисля, че е важно как твоето его усеща Бог. Защото, ако усещаш Бог като Бог на силата и доминирането, като Бог, който ти казва, че правото винаги е на твоя страна, а останалите са грешни, като Бог, който те кара да поставяш граници между себе си и другите, според мен трябва да държиш този Бог далече от центъра на своя брак. Защото той само ще прави стените на твоето его още по-високи и по-трудни за преодоляване.

Но ако твоят Бог е чувствителен, ако е въплъщение на съпричастността, ако приласкава отритнатите, ако негово знаме са мирът и прошката, ако поставя на първо място любовта, тогава, да, сложи го право в центъра на своя брак! Ако твоят Бог те кара да разрушиш егото си, Той ще ти помогне да превърнеш брака си в обетована земя.

И така, каква е тайната на щастливия брак? Просто е - ожени се за човек, който вярва в същата причина за женитбата като теб.

Човек, който иска да умира до теб - не след 50 години, а всеки ден, докато заедно разрушавате стените на своето его.

Човек, който не се страхува от саможертвата и от това да предаде силата си пред теб, който не се страхува да бъде раним пред теб.

Казано по-просто, човек, който иска да прекара живота си в луда и опасна любов, с теб и само с теб.

Татко“