„Пише ви една майка, която се чуди как да свърже двата края. Казвам се Кремена.

Майка съм на две дечица, момиченца, едното е на 7, а другото - на 3. Живея скромно, бедно, всеки ден си мисля какво ще правя занапред. Минава ми и мисълта за самоубийство дори, но ме спира мисълта за децата ми, кой ще се грижи за тях. Всеки месец плащам детска градина, не са много парите, но ги нямам.

Гледам една баба в селото ни. Млада съм, а вече слугувам за малко пари. Но какво да правя, няма на къде. Децата ми ходят на училище със стари дрехи, износени обувки. А децата ми са най-важни, все гледам да не им липсва нищо. Но мога ли да си позволя дрехи, обувки, якета за зимата. Ходя и в селото, помагам на хората, чистя им градините, къщите, за по 10 лева.

Кажете ми за какво да стигнат тези пари? Какво да купя с тях? Какво, да платя ток ли, водата ли? Живея при майка си, наскоро и оперираха жлъчката, има диабет и високо кръвно. И за нея полагам грижи. Получавам 80 лева помощи. Мъжът ми, с него много се караме и все отсъства, все го няма. Мъча се да не показвам пред децата ми, че ми е трудно. Дъщеричката ми Теодора е болна от бронхит и все боледува.

Имало е случаи сме яли мухлясал хляб. Грехота е към тези деца да теглят мизерия заедно с мен. Не искам много - децата ми да имат обувки и дрехи прилични, не износени, и да има какво да им сложа на масата, какво да им готвя. Няма да забравя, когато се подиграваха на малката ми дъщеря Теодора, че бил скъсан чорапогащника й. За една майка е тежко да гледа как детето й се срамува, че няма какво да обуе.

ОБРЪЩАМ СЕ КЪМ ВАС ДОБРИ ХОРА, МОЛЯ ВИ, КОЙТО ИМА ДРЕХИ ИЗПОЛЗВАНИ, КОИТО НЕ МУ ТРЯБВАТ, НЕКА МИ ПОМОГНЕ. ГРАЦИЕЛА Е НА 7 ГОДИНКИ, А ТЕОДОРА НА 3. НОСЯТ НОМЕРА НА обувки 30 И 26.
АДРЕСЪТ МИ Е КРЕМЕНА ИВАНОВА ЙОСИФОВА, СЕЛО ЮПЕР, УЛИЦА „СВЕТИ СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИ” 17, ОБЩИНА КУБРАТ, ОБЛАСТ РАЗГРАДСКА.
ТЕЛЕФОН ЗА ВРЪЗКА 0897491531”