В Бургас отбелязват годишнината ѝ с поетично матине и с 60 бели рози

Днес Петя Дубарова щеше да навърши 60 години. По този повод днес от 12 ч в Бургас ще положат пред паметника ѝ 60 бели рози, а след това ще има поетично матине. На събитието млади таланти ще рецитират нейни и свои стихотворения, пише България Днес

На събитието ще присъства и зам.-кметът на Бургас Диана Саватева, която също ще прочете стихотворение на Петя Дубарова.

По повод годишнината припомняме отново тази история за безсмъртната поетеса.

Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на

голямата къща

Тайна

Това са предсмъртните думи, които 17-годишната поетеса Петя Дубарова завещава в дневника си.

42 години след нейната смърт истината за самоубийството ѝ все още е обвита в мистерия.

През нощта на 3 срещу 4 декември дежурният екип в бургаската болница се бори за живота й. Приемат я по спешност, след като

майка ѝ я намира в безпомощно състояние, погълнала голямо количество сънотворни хапчета. Изпада в кома, надежда няма.

Пет месеца преди да навърши 18 години, Петя Дубарова си отива от този свят.

Нищо по-рано през този ден не издава, че младата поетеса е решила да посегне на живота си.

Всъщност тогава тя преживява голямо унижение и рухва психически. Че става жертва на социалистическия режим, е една от версиите за смъртта й. Повечето смятат, че не може да понесе обвинението в саботаж и намаленото си поведение.

Всичко започва, когато в гимназията на Петя се въвежда дисциплина "Практика в биреното производство" и през 1979 г. тя се труди във фабриката, която произвежда популярното някога "Бургаско пиво". В една повратна нощ токът спира и момичето пали клечка кибрит, за да провери какво се случва с брояча на бутилките. Покритието на пластмасовия брояч обаче се деформира от огънчето. Отговорникът на смяна счупил брояча умишлено, като казал на поетесата да е спокойна, защото така или иначе машината отчитала погрешно бутилките и за по-сигурно те се броели на ръка.

Друга версия за случката твърди, че Петя неволно бутнала пластмасовата частица и повредила брояча. Нейният приятел Владимир се опитал да я закрепи с кибритена клечка, но не успял и бутилките започнали да влизат неотчетени в склада.

Въпреки че се смята за незначителна ситуация, нелепото събитие поражда огромен скандал и дори служители на МВР разследват случая.

Учителите на Петя стигат до заключението, че тя умишлено е счупила брояча, за да се отърве от досадното занимание. Ръководството на гимназията наказва 17-годишното момиче и използва момента, за да намали поведението й, защото това не е първото ѝ провинение. Понякога младата поетеса си позволявала да ходи с разпусната коса, а под престилката ѝ се подавала червена блуза.

За нея било много важно да има отлично поведение, за да я изпратят да учи литература в Москва.

Наказанието обаче намалява поведението ѝ с една единица. Новината ѝ е съобщена точно на 3 декември и Петя рухва, защото знае, че не е виновна. Прибира се вкъщи и споделя неволята си със своите родители. Те я успокояват, а баща ѝ дори я съветва да не го приема така сериозно. После двамата отиват на работа и оставят дъщеря си сама. След като родителите ѝ излизат, младата поетеса отива до аптеката и си купува диазепам и амитриптилин. Никой не знае какво си е мислила тогава Петя Дубарова. А майка ѝ я открива твърде късно.

След смъртта на талантливото момиче градът е потресен, а няколко дни класните стаи в гимназията остават празни, тъй като съучениците ѝ отказват да влизат в час. Английската гимназия осъмва с надписи "Убийци", което за онова време е бунт.

Другата версия за самоубийството ѝ е любовно разочарование. Докато участва в снимките на филма “Трампа” на режисьора Георги Дюлгеров в Самоков, в дискотека в Боровец се среща с шведа Пер.

В една от вечерите през зимата на 1978 година Петя е поканена на блус от очарователния чужденец, който е на екскурзия у нас. Преди края на танца момчето целува момичето. За първи път... и за последен. Тя се влюбва в него и в продължение на половин година двамата си пишат любовни писма. Петя очаква бележките с нетърпение, докато изведнъж без никакви обяснения Пер спира кореспонденцията.

Последното му послание пристига в навечерието на 1979 г., а в края на същата година, дни преди премиерата на "Трампа", Петя издъхва. А Пер надали някога изобщо разбира за станалото. В тайна остава и дали нейното последно писмо е било адресирано до него, или до всички, които не са разбрали истинската ѝ същност.