Поетесата, която търсеше съвършения свят

На 4 декември 1979 година България губи един от най-ярките си млади поетични таланти. В своя дом в град Бургас, ненавършила 18 години, Петя Дубарова слага край на живота си със сънотворни хапчета.

Последното послание

В кратка предсмъртна бележка младата поетеса оставя само няколко думи, подредени като стихотворение: "Измамена / Младост / Прошка / Сън / Спомен / Зад стените на голямата къща / ТАЙНА"

Творческо наследство

Единствената стихосбирка на Петя Дубарова - "Аз и морето", излиза от печат през 1980 година, след нейната смърт. По-късно творчеството ѝ е събрано в книгата "Най-синьото вълшебство", която включва нейни стихове, писма и личен дневник.

Последни размисли

Година преди фаталното си решение, в своя дневник поетесата споделя дълбоки размисли за живота: "Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо..."

В една от последните си изповеди тя пише: "Не искам да живея в заслепение... Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници."

Почитаме живота и творчеството на Петя Дубарова с поемата "Да бъда зимата":

Снегът е бял като възглавница,

и чист, и светъл е като невинност,

луната като жълта раница,

звездите - чаша бяло вино.

Аз искам с виното им ледено

за първи път да се опаря,

луната още недогледала

на своя гръб да натоваря.

Аз искам огъня на устните

в снега нестоплян да удавя,

кристалите от твърдост вкусните,

под зъбите си да поставя.

Аз искам да изтръпна цялата -

на зимата да заприличам.

Да бъда зимата. Ала сърцето ми

да си остане на момиче.