Напоследък министри и депутати буквално се надпреварват да пишат закони за борба с контрабандата и корупцията.

Мантрата "Така каза Брюксел", т.е. трябва да въведем поредната евродиректива, даде картбланш на управляващите да налагат "ред" в икономиката, в обществото, в живота. Цялата тази активност обаче няма нищо общо с благовидните мотиви, които вносителите на законите афишират. Обикновено зад лозунгите се крие вреден лобизъм - прокарване на частен интерес в ущърб на обществения интерес.

И проявленията на този лобизъм стават все по-брутални и все по-нелепи, пише Мила Кисьова за вестник "Сега".

Прословутият Закон за горивата (ЗАРИДСФН - закон за административно регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и нефтопродукти), е бодящ очите пример как народни представители са готови на всичко, за да прокарат промени в услуга на определени икономически играчи - дори с риск да създадат правен хаос и сами да станат за посмешище.

Самото зачатие на петролния закон бе порочно. Той бе внесен от депутата от ВМРО Емил Димитров, известен с прякора Ревизоро. След вносител №1 Емил Димитров под проекта се подписаха още 32-ма депутати от всички политически сили. Та кой няма да подкрепи законопроект, който се бори срещу сивата икономика. Но ще се бори ли наистина?

Или ще измете от пазара дребните играчи, които сега се пречкат на големите бензиностанции, като им подбиват цените? 

Лансиран от депутати, проектът пое към приемане в Народното събрание по бързата писта - без предварително обществено обсъждане, без съгласуване между министерства, без оценка на въздействие. Публична тайна е, че текстовете са писани в БПГА - Българската петролна и газова асоциация, начело с шефа на "ЛУКойл" Валентин Златев, а Ревизоро е само приносител. Внасянето на проектозакона бе предхождано от три подгряващи заседания на комисията за борба с корупцията, на които председателят й Емил Димитров надълго и нашироко обясняваше как се вихри контрабандата на горива, колко губи бюджетът, как не се справя с контрола системата на митниците БАЦИС (все твърдения, лансирани от Златев и БПГА). На "компрометираната" и "лесно манипулируема" БАЦИС дори бе посветено специално заседание с гостуване на главния прокурор. Много е странно, че след всички критики за липса на контрол, за 30% сив сектор и за 1 млрд. лв. загуби за хазната всяка година шефовете на НАП и Агенция "Митници" все още са на постовете си.

Законът за горивата бе приет през юли миналата година, като бе решено да влезе в сила след 6 месеца, за да може засегнатите фирми да се подготвят. И веднага събуди буря от недоволство и брожения. Той се сблъсква челно с всички обещания на кабинета "Борисов" за разтоварване на бизнеса от безбройните регулации и режими. Под претекст, че така се бори сивият сектор, БПГА, в която членуват големите в петролния сектор, поиска държавата да въведе регистрационен режим и да сложи високи финансови летви за всеки, който иска да се занимава с нефтобизнес. Пак петролната асоциация поиска забрана за зареждане от мобилни цистерни. Което изправи на нокти цели сектори - като земеделието, пътното строителство, минния бранш. Излиза, че трябва да вадим тежката техника от рудниците, за да я караме за зареждане до бензиностанции, обясниха от минната индустрия. Фермерите още миналото лято се усетиха, заплашиха да заприщят магистралите с комбайни и си извоюваха правото да продължат да зареждат от мобилни обекти. А минната и строителната индустрия едва преди месец схванаха, че и те трябва да се преборят за изключение.

Миналата седмица абсурдите стигнаха връх - парламентът тръгна да отлага действието на закона, но между двете четения той влезе в сила. А управляващото мнозинство се чудеше как да постъпи, та хем вълкът да е сит, хем агнето да е цяло. Защото отлагането на закона с 6 месеца бе заръчано лично от премиера Бойко Борисов. Но пък не е лесно да се строши хатърът на едрите играчи от петролната асоциация, а те много бързат да наложат новите правила. И за капак недоволните дребни търговци на горива не спират да заплашват с протести и блокиране на пътища.

Притиснати от разнопосочни интереси, народните представители родиха мъдрата идея да оставят закона да действа от 28 януари, но да отсрочат влизането в сила на съпътстващата наредба - с "до 6 месеца". Думичката "до" е ключова. Така хем успокояват едрите петролни компании, че наредбата може да се задейства по-скоро, хем заглавичкват малките бензиностанции, че ще има време да се доизкусурят нещата, така че и те да са доволни.

В бъркотията около (не)приемането на новите правила за петролния бизнес лидерът на НФСБ Валери Симеонов, който единствен сред депутатите се обяви срещу закона, предложи експресна процедура за отлагането му - да се гласува в едно заседание и на първо, и на второ четене. Делян Добрев от ГЕРБ също поиска да "редактира" парламентарния правилник и предложи срокът за обсъждане на закона между първо и второ четене да бъде свит от 2 седмици на три дни. А вносителят на закона Емил Димитров-Ревизоро имитира обществено обсъждане в парламента с представители на бизнеса, но заседанието на комисията бе закрито за медиите. Не стана ясно как е преценил кои фирми да покани и какви спорове е имало. Националното сдружение на търговците и превозвачите на горива например за първи път участва в дебата едва миналата седмица. 

На закрито заседание в комисията на Ревизоро бе обсъдена и проектонаредбата за прилагане на петролния закон.

Опозицията не възрази срещу тази потайност

Нещо повече, нейни представители подкрепят лобистките текстове.

За отбелязване е, че правителството старателно се разграничава от закона - макар че Бойко Борисов и Валентин Златев не от вчера играят карти заедно. Даже финансовото и икономическото министерство дадоха становища, че проектът, внесен в парламента, ограничава конкуренцията, пренебрегва европейския принцип "Мисли първо за малкия" и може да докара на България санкции от ЕК.  
С 6-месечно закъснение и шефът на правната комисия в парламента Данаил Кирилов се сети за тази опасност - но не за да критикува закона, а за да обясни, че трябва да се пита Брюксел дали наредбата към закона е в синхрон с европейските правила, а това изисква време.
Най-поврътлив е министърът на икономиката Емил Караниколов. Той първо се изказа негативно за закона, после взе да го харесва - особено в частта за регистрацията. И въпреки смесените си чувства стана домакин на работна група, която да подготви наредбата. Преди дни пак зае позиция "контра": "Този закон не е на правителството. Ако беше, щеше да има оценка на въздействието, обществено обсъждане, приемане от МС и чак след това - в НС. И нямаше да има проблеми. А сега всички заинтересовани казват, че проблемът е в закона", посочи Караниколов.

Ревизоро и петролната асоциация твърдят, че данните за търговията с горива в БАЦИС може лесно да се манипулират. Но как закон, който иска фирмите от този бизнес да се запишат в някакъв регистър, ще реши проблема с укриването на обороти и данъци? Тези, които сега нелегално товарят и разтоварват нафта и бензин, пак ще го правят. Вдъхновителите на закона кой знае защо са пропуснали да включат в обхвата му сериозен  сегмент от петролния бизнес - вноса и износа на нефтопродукти. Странно е, че липсват и текстове, които да накарат търговците на едро да спазват задължението си да съхраняват горива за Държавния резерв.

И така, към днешна дата има закон, който уж е влязъл в сила - от 28 януари. Обаче още няма наредба за прилагането му. Тя трябва да е готова "до 6 месеца". Затова депутатите успокояват, че докато няма наредба, няма да има и санкции. Което си е чист правен и управленски абсурд. Скандалът не е приключил, само е отложен. Приемането на наредбата предстои.

БИТКА НА ТИТАНИ

Спорният закон вби клин в едрия бизнес. Шефът на КРИБ Кирил Домусчиев директно заяви: "Законът за горивата обслужва определени интереси и цели да останат само големите бензиностанции. Аз не мога заради интересите на един човек (Валентин Златев - бел. ред.) да ощетя интересите на хиляди фирми. Може да ми е много симпатичен някой човек, но ролята на КРИБ е да защитава интересите на българския бизнес". Шефът на "ЛУКойл България" отвърна на удара с удар: "Домусчиев държи пристанището в Бургас, чийто най-голям клиент е "Инса ойл" - вносителят на гориво за малките бензиностанции, които плашат с протести".