По думите му в последните 30 години има увеличение на слънчевото греене в страната от порядъка на 10%

"По принцип има достатъчно слънчевост при нас, имайки предвид, че в страни като Германия, които са много по на север от нас, успешно се поставят слънчеви панели. Така че в това отношение ние нямаме никакъв проблем да се използват ефективно". Това заяви в предаването „Денят на живо” по NOVA News проф. Петър Ножаров от Института за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН коментирайки въпроса има ли достатъчно слънце у нас, за да се поставят слънчеви панели върху жилищните и административни сгради в България.

По думите му в последните 30 години има увеличение на слънчевото греене в България от порядъка на 10%. "Това се дължи основно на изчистването на атмосферата от аерозоли. Това нещо се случва малко като случаен ефект. Основният скок, който се наблюдава в слънчевото греене, се случва някъде в началото на 90-те години на миналия век. И това е свързано реално със закриването на много производства от социалистическо време", подчерта той.

Професор Ножаров обясни, че отоплението на сградите със слънчеви панели през зимата зависи в кои региони на страната са разположени те. "Негативните форми, както е примерно София като котловина, Дунавска равнина, Горно-Таркийска низина - там имаме, често образуване или на мъгли, или на ниска слоеста облачност. Това възпрепятства в определена степен слънчевото греене и това намалява ефективността на такива слънчеви панели. Докато на други места, каквото е Черноморието, които са малко по-високи, които са издигнати - там, съответно има по-добри условия за слънцегреене. Включително в южните квартали на София около Витоша - там има по-добри условия през зимата за слънце", посочи той.

Той коментира и екстремните жеги, които наблюдаваме през последните години. "Климатът става по-екстремен. Но също трябва да се има предвид, че в различните части на света текат различни процеси. Тоест някъде може да имаме повече негативни ефекти, някъде може да имаме и позитивни ефекти. Повишението на температурите е 1,48 градуса през миналата година, което на практика си е 1,5, колкото е прогнозираната граница на повишаване на живака в термометрите в глобален мащаб. Но ситуацията трябва да се погледне по-мащабно, примерно за период от 50 години", обясни той.

И допълни: "Не мисля че тази година ще се случи нещо по-различно от миналата година. По-скоро вече, когато се натрупат, примерно за 10-20 години, ще видим някаква по-осезаема разлика в температурите. Но честотата на интензивните атмосферни явления, с голяма сила, ще се увеличи. Тоест може да очакваме повече такива явления. Говорим за сериозни валежи. Виждате сега както ще имаме температурна разлика днес за утре. Днес е топло, утре ще е студено. След това ще има затопляне", подчерта той.