"В София има 22 ортопедични болници и отделения, докато в цяла Австрия има седем."

Това заяви министърът на здравеопазването Петър Москов като пример за липсата на баланс в здравеопазването, която показва новата Национална здравна карта. Тя беше публикувана за обществено обсъждане в сряда, а днес беше представена от министъра пред депутатите от комисията по здравеопазването, пише Дневник

На сравнението на Москов, депутатът от ДПС Хасан Адемов възрази, че в Австрия има хеликоптери, с които пациентите се транспортират до ортопедичните болници при спешен случай. Министърът отвърна с два примера: ортопедична болница, в чийто вътрешен двор е построена нова - отново ортопедична болница; и това че срещу входа на най-голямата спешна болница в столицата с голямо ортопедично отделение има друга - специализирана по ортопедия.

Здравният министър настоя да не се бъркат лобизмът и бизнес интересът с това българските граждани да имат достъп до лечение и ефективното разходване на публичния ресурс.

Хасан Адемов отправи също въпрос и критика, за това че не е ясна връзката между параметрите, които задава картата и здравните проблеми на населението. "Според мен основната цел е да покриете финансовите обеми, защото аз по никакъв начин не виждам връзката между нея и здравните цели, които сте разписали на сайта си", заяви той.

Москов отговори, че хората се обръщат към лекари не заради финансови взаимоотношения, а защото имат нужда. "Количеството обръщане към дадени специалисти е критерият, на базата на който навсякъде в разумния свят държавите планират от какво имат нужда. Нищо общо с финансите.", каза той. С картата е установено, че най-големите дефицити са в доболничната помощ и не може да се спори, че явно там е необходимо развитие, заяви още министърът.

На питането на депутата от ГЕРБ Лъчезар Йорданов дали здравната каса ще сключва договори приоритетно с държавни болници и по този начин частните ще пострадат, Москов отговори, че това е било предложение във вариант на Националната здравна карта от 2011 г., а самият той не дели болниците по вида собственост, само по това дали предлагат качествена и необходима услуга.

"Целта на здравната карта не е да закрива болници, а намаляване на така или иначе неизползваните в момента легла в лечебните заведения и тази система ще бъде спазвана строго. Това не означава че най-големите болници - дали ще е "Св. Георги" в Пловдив, "Св. Марина" във Варна и Александровска в София - ще оберат всички места предвидени по картата, а местата да бъдат разпределени като се отчита реалната патология, която постъпва в тези болници.", заяви Петър Москов.

Петър Москов уточни, че документът няма да е базата за договорите, които сключва Националната здравноосигурителна каса, защото за целта беше изготвена специална методика, а същинската му цел е да послужи за дългосрочно планиране на здравеопазването. Освен това по думите му картата отчита малко излишък само в някои специалности и региони, много повече личат дефицитите.

Той поясни, че при съкращаването на болнични легла от трето ниво на компетентност болниците няма да губят нивото си. Необходимите бройки за региона ще бъдат разпределени между болниците според това колко високоспециализирани операции извършват на година, т.е. колко от леглата в най-високото ниво се ползват наистина.  

Пред комисията министърът обясни отново принципа на изготвянето на картата - тя е изготвена въз основа на потребността на населението спрямо регистрираните здравни услуги в последните две години и половина и с добавен коефициент от 1.5 за градовете и болниците, които поемат по-голям поток от пациенти от региона. Тези стойности са сравнени с актуалните към момента и са изчислени недостига и излишъците.

В доболничната помощ не достигат близо 400 общопрактикуващи лекари, както и огромен брой медицински сестри, посочи министърът при представянето на проекта. Москов обясни, че в картата е заложена осигуреност от 150 медицински сестри на 100 хиляди души население, при положение че дори в столицата в момента осигуреността е на две трети - 100/100 хил. В Бургас и други градове пък е значително по-ниска - около 40 на 100 хил.

Причината за задаването на толкова по-голям брой необходими медицински сестри, отколкото са налични, е именно дългосрочното планиране на потребностите в извънболничната помощ, защото целта на министерството ще е да я разрастне през следващите години.

"Акцентът върху доболничната помощ трябва да намери своето финансово изражение още в рамковия договор и новия бюджет на касата от април", смята здравният министър.