Новата максимална скорост по магистралите връща пенсионера във времената, когато е бил млад

Пенсионерът обича старите плочи на Лили Иванова и Емил Димитров, тъй като не му претоварват харддиска с ново запомняне. Затова и предложеното от служебния кабинет поредно изменение в Закона за движението по пътищата (ЗДП) гали ухото на пенсионера – колко пъти вече е чувал този хит? Сигурно над 100. На времето се е дразнил, после му е станало безразлично, а напоследък промените в ЗДП даже го развеселяват. Добре познатото е приятно.

Познато и приятно е това, че максималната скорост по магистралите се сваля пак на 130 км в час. Това връща пенсионера във времената, когато беше млад, Тодор Живков даряваше актрисите с апартаменти, а една шкембе чорба струваше 10 ст. в обществените закусвални.

То е ясно, че и при новия закон днешната младеж пак ще си бръмчи със 160 – 170 и нагоре, но повишеният размер на нарушението увеличава удоволствието.

А и постъпленията от глоби в бюджета ще нараснат, което би трябвало да има пряко отношение към размера на пенсиите. Следващия път, когато ще се вдигат пенсиите и ще се влиза в еврозоната, сигурно максималната скорост ще падне на 120.

Тъй де, тези пътища ние сме ги строили! Аз лично с тези две ръце съм писал репортажи за пробиването на тунелите по двете магистрали и мога да кажа, че те бяха завършени два пъти по-бързо, отколкото в наше време бяха ремонтирани, пише Валери Найденов във вестник "24 ЧАСА". Да не говоря за легендарния проектотунел през Кресненското дефиле, той вече е завещан на следващата цивилизация. Няма ли го Тато – няма и тунели, но има чекмеджета. Интересно как би го разтълкувал Фройд.

Законът на пръв поглед е аполитичен и надпартиен, но да не забравяме, че скоростта бе вдигната до 140 от Бойко Борисов. Пенсионерите по пейките сигурно ще коментират, че това пак е “чегъртане” на ГЕРБ. Но ГЕРБ няма да се даде и сигурно ще се спазари за 135, иначе няма да подпише програма за коалиционно управление и законът няма да го докара до второ четене.

Пенсионерът обича да политиканства по пейките и затова не може да не приветства новото ограничение от 20 км в час в жилищните квартали, където кметството все разполага пейки за радост на притежателите на печки. Вярно, движението на първа скорост замърсява атмосферата, но затова пък ускорява амортизацията на старите двигатели с вътрешно горене, дава път на електрическите коли и с това доближава пълната победа на зелената революция. Когато Илон Мъск пробие пазара с първата “Тесла” с крачно задвижване, 20 километра в час ще е шеметна скорост.

Живеем в шеметни времена и човек трудно възприема промените или може би промените трудно възприемат Човека, особено когато предпоследният ЗДП е измислен от предишния човек.

Зад шарените кръпки на този закон прозира неумолимата диалектика на Прехода, който бързо се превръща в своето друго. През 90-те политиците хукнаха да либерализират движението. Например отнеха предимството на пешеходците върху зебрите. За велосипеди и тротинетки изобщо да не говорим, тях направо ги газеха. В един момент депутатите даже разрешиха десния завой на червен светофар, добре че КАТ не им обърна внимание. А контролът по пътищата бе отдаден изцяло на частната инициатива. Помните ли?

Сега обаче върви обратната тенденция – затягане, одържавяване и зелен тоталитаризъм. При десен завой автомобилите вече ще отстъпват предимство на тротинетките, ако те се намират в дясно от тях, което вероятно ще рече на тротоара, тъй като в противен случай не би трябвало да са в дясно от тях. Велосипедите са новите господари на тротоарите, те газят пешеходния пенсионер с предимство. Това е така, защото велосипедът и тротинетката спасяват планетата, а човешкият крак само я тъпче.

И всичко е правилно, но всеки закон си има и пропуски – например, не са формулирани предимствата на летните кънки!

С постепенния отказ от автомобилите много хора ще се насочат към това най-универсално зелено превозно средство. Велосипедите и тротинетките в един момент се оставят на улицата, където лесно могат да бъдат откраднати и лишени от органи или продадени на руските велосипедни трафиканти. Докато с ролкови кънки на краката човек може да си влезе в офиса и да работи на бюрото, да седне в кръчма, да прави секс на балкона - и никой не може да му ги открадне! Само ролковите кънки съвпадат напълно с политиката на идентичностите и затова следващите европейски субсидии ще се насочат към тях. Естествено, при условие, че спрем каквото още работи в АЕЦ “Козлодуй”.

Но най-важното за българския пенсионер изискване изобщо не е залегнало в предложения от служебния кабинет ЗДП и аз се боя, че това може да погуби следващата президентска партия.

Законът би трябвало да забрани езика на омразата към българския шофиращ пенсионер.

Колкото пъти пусна радиото, все чувам предложения на поредните “експерти” по безопасността на пътя да се отнемат шофьорските книжки на хора над 60-годишна възраст. Според тези идиоти пенсионерът вече нямал рефлекси, за да шофира.

Трябва някой да им обясни, че ако шофьорът разчита на рефлексите, спукана му е работата. Решаващи за сигурното шофиране са три неща. Първото и най-важното е опитът, а второто и третото нямат значение. Когато си шофирал има-няма половин век и си сменил над 20 автомобила, ти усещаш всяка възможна опасност далеч преди тя да възникне. А и не бързаш нито за далавера, нито за любовна среща. Всяко действие е автоматизирано до съвършенство и никога не се стига до рефлекси.*

И това се потвърждава от статистиката – почти всички катастрофи са дело на млади хора с бързи рефлекси. Опасен пенсионер на пътя – просто няма такова животно. Има много редки изключения, които потвърждават правилото, че пенсионерът е най-съвестният водач на МПС. Ако на някоя възрастова група трябва да се отнемат шофьорските свидетелства заради чести инциденти, то това са ергените до 35 г. Но ние, пенсиите, не предлагаме такава свирепа мярка, защото някой ден и те ще са като нас. Човек трябва дълги години да е опасен, преди да стане безопасен, а не обратното.

Аз разбирам, че в тази епоха на шеметни промени често се налага да се търси работа на поредния изпаднал политик. Разбирам и това, че пътната безопасност е третата глуха за тези кадри. Но все пак – някой трябва поне да ги накара да прочетат статистиката, после да им я обясни и накрая да ги изпита, преди да им се разреши да дават акъл.

*Опасен на пътя може да е само този пенсионер, който тепърва ще се учи да кара автомобил. Когато опитният шофьор остарее и вече губи ориентация, той сам се отказва. Например принц Филип, съпругът на последната британска кралица, сам се отказа на 98-годишна възраст. Поводът бе инцидент, при който една шофираща дама удари джипа му странично. Пострадали нямаше.