Македонският президент изрази надежда, че спорът с България няма да преживее гръцкия сценарий и да продължи с години

Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски коментира, че събитието за откриването на клуба на Културен център "Иван Михайлов" в Битоля е спорно поради две основни причини - името на клуба и структурата на българската делегация, съобщи МИА, цитирана от БТА.

Снощи в предаване на телевизия "Алсат" Пендаровски отправи своите забележки както към институции на Северна Македония, така и към делегацията от България.

"Според мен два момента са спорни. Първо, името и преди всичко името, трябва да кажа, че тук вината е на нашите институции, че въобще са регистрирали институция в областта на културата с такова име. Вторият недостатък според мен е структурата на делегацията, която дойде от България... ако в делегацията влиза един Каракачанов или една Захариева, които са архитектите на този спор, на тази блокада от страна на България..., мисля, че доброто намерение на Петков, като се има предвид съставът на делегацията и влизането в сграда, носеща името на доказан фашистки колаборационист, е доста подкопано или сведено до минимум“, казва Пендаровски.

Коментирайки исканията за включване на македонците с българско самосъзнание в конституцията на Северна Македония, Пендаровски каза, че по този въпрос може да се разговаря, но няма гаранции, че следващо българско правителство няма да издигне други искания. По думите му никой не може да гарантира колко дълго ще останат на власт сегашните управляващи в България и следващото българско правителство може да каже, че "това, което предишното правителство подписа, те бяха предатели на нашата кауза, не ни интересува."

"Не можем да отваряме Конституцията по необходимост, всеки понеделник", каза Пендаровски.

Според него има обрат в исканията на София по отношение на евроинтеграцията на Северна Македония, тъй като България, за да даде зелена светлина на преговорната рамка, първоначално е настоявала за пълно приемане на българската историография в македонските учебници и за съгласие, че македонският език е диалект на българския до края на Втората световна война.

По думите му, след като България разбрала, че това не е "европейски аргумент“, започнала да говори "за включване на българите в конституцията като гаранция за правата и статута им тук в Северна Македония.“

Той отбеляза, че в момента с България се обсъжда точно дали искането за вписване на българите в конституцията ще бъде част от преговорната рамка с Брюксел и кога би се изпълнило това условие.

Пендаровски смята, че никой в Северна Македония не е против включването на македонците с българско самосъзнание в конституцията, но проблемът е дали това би било последното искане на официална София, особено по време на преговорите за членство между Скопие и Брюксел.

"В момента не изглежда така, но твърдя, че има почти сто процента политически консенсус между правителството и опозицията, поне това е, което чувам от публичните изявления на основните действащи лица, българската общност да бъде включена в преамбюла на конституцията,“ каза Пендаровски.

Той изрази надежда, че спорът с България няма да преживее гръцкия сценарий и да продължи с години.