От „Кървава песен“ до Лаго ди Комо: Пенчо Славейков и неговият път към безсмъртието

Творчеството на Пенчо Славейков, един от основоположниците на българския модернизъм, продължава да бъде живо и дълбоко вдъхновяващо дори и днес. Славейков, който е оставил незаличима следа в българската литература, не само със своите произведения, но и с културната си дейност, остава важна фигура в историята на България.

Ако днес Пенчо Славейков беше жив, вероятно щеше да прекарва часове сред тоновете книги в Националната библиотека, потапяйки се в света на творчеството. В същата тази библиотека се намира и оригиналното му бюро, което сега е част от специален кът, съхраняващ духа на великия поет, пише БГНЕС.

Снимка: БГНЕС

Пенчо Славейков заема ключова роля в развитието на Народната библиотека, където служи като поддиректор от 1901 до 1908 година, а по-късно и като директор от 1909 до 1911 година. Той е категоричен в настояването си за достойно отношение към библиотечното имущество и за изграждане на специална сграда за нуждите на институцията. Освен ролята си в библиотеката, Славейков оставя своя отпечатък и в Народния театър, където заема поста на директор през 1908 – 1909 година.

Любовната история на Пенчо Славейков и Мара Белчева, една от нежните поетеси от началото на миналия век, е неразривно свързана с творчеството му. Техният съюз започва през май 1903 година, когато двамата се срещат за първи път. В продължение на девет години между тях се развива силна обич и дълбока привързаност, която вдъхновява и двамата да създават нови произведения.

Славейков възпява Мара Белчева в няколко свои произведения, включително в "На Острова на блажените", където тя се появява под името Силва Мара. Любовта им не е била лесна, обществеността не одобрява връзката им без брак, което води до спирането на пенсията, която Белчева получава от княжеския двор. Въпреки трудностите, те продължават да се подкрепят и творят заедно.

Връзката им достига своя трагичен завършек в италианския курорт Брунате край Лаго ди Комо, където Пенчо Славейков прекарва последните си дни, опитвайки се да се излекува от напредналите си заболявания. Мара Белчева продава своя дом, за да осигури средствата за тяхното лечение и престой в Италия. На 28 май 1912 година, Пенчо Славейков издъхва в ръцете на любимата си, оставяйки след себе си неизмеримо културно наследство.

Вила Белависта, Италия

Снимка: Bulgarianhistory.org

Въпреки че смъртта му осуетява възможността да бъде награден с Нобелова награда, Пенчо Славейков остава в паметта на българския народ като символ на модернизма и един от най-големите поети на България.

Писателят Алфред Йенсен предлага пред Нобеловия комитет Пенчо Славейков да бъде награден за поемата му „Кървава песен“

Снимка: Bulgarianhistory.org

Мара Белчева, която през целия си живот запазва любовта си към Пенчо Славейков, умира през 1937 година в София. Нейният живот също остава като символ на отдадеността и жертвоготовността, въпреки всички изпитания.