Публикуваме интервю на Пенчо Милков пред Дарик радио:

Г-н Милков, каква предизборна кампания очаквате?

Предстоящата предизборна кампания за местна власт може да я разгледаме в две насоки. Кампанията, която бихме водили ние, тя ще бъде съсредоточена върху личността, която предлагаме за кмет и нещата, които предлагаме на русенци, като идеи по основните направления за управление.

Ще наблегнем на представянето на нашия кандидат, т.е мен, като история на живота, като постижения, защото личността на кмета води съгражданите си през много предизвикателства, защото каквото и да обещая в момента, ние нямаме представа за всички проблеми, които предстоят в бъдеще. На втори план е тази на опонентите, където очаквам тя да бъде агресивна, да има много обвинения, много обиди.

Ние такава кампания няма да водим, защото един от вписаните кандидати ще бъде новият кмет на Русе и той трябва да има достойнство, това е наша отговорност.

Не в кампанията всеки да бъде окалян и накрая Русе да получи един омаскарен кмет. Няма да чуете от нас нищо лошо нито за кандидата на ГЕРБ, нито за този на ВМРО, или който и да е друг. Ще се опитам да се представя пред хората и да получа подкрепа за това, което съм. На конференцията в събота, единствено вашата кандидатура не породи спорове сред делегатите.

Как приемате това и въобще, защо приехте тази номинация?

Вижте, аз мисля, че в живота на човек започват и се затварят определени кръгове. През 2002 г. аз започнах да се занимавам с обществена дейност, търсех отговори, аз бях работник.

И стъпих в тия среди за да намеря отговори на въпросите защо работниците работят през нощта, какви са им правата, защо те не ги познават. Никога не съм си мислел, че аз ще давам отговори. За 17 години в организацията съм получил това доверие, че от около година хората говорят с мен как трябва да поемем своята отговорност, че мъжете и жените от всяко поколение трябва да се сблъскат с трудностите и отговорностите и сега е ред на нашето поколение. Аз съм го възприемал изцяло като нещо, което трябва да поема като товар и отговорност.

Обмислям го от миналата година, а от 1 януари взех окончателно решението за себе си, след което го съобщих на нашите другари, на приятелите, за мен мотивацията е изключително висока. Искам града, в който живея, да допринеса в най-силните си години да се подобри ситуацията, да предадем напред един град, в който хората живеят достойно. Няма голяма драма, мотивацията идва от това, че аз съм решил да действам.

Най-трудното е да се престрашиш да се изправиш пред хората, разбира се ще има хора, които ще кажат, че не ти си човека, ще те оплюят, но това не трябва да ни спира. И след това, когато бъдем избрани, трябва да се грижим за нашите съграждани така, както се грижим за своето семейство. Трябва да вземаме не популярните мерки, а тези, които са полезни за хората, за да може града да стъпи на крака, а хората да бъдат горди.

Мнозина ви смятат за твърде млад?

Ако някой приема работата на сериозно, аз съм на 41 години, мисля че и на 61 г. да бях съзнанието ми щеше да пулсира по не по-малко отговорен начин. Кмета на Община Русе има 3000 подчинени и 140 000 000 лв. бюджет, това е голяма отговорност. Не знам на колко години трябва да си, за да си спокоен.

Непрекъснато мисля за времето след изборите, за хората, които трябва да привлечем, за темпа на работа, който трябва да наложим. Мисля че не възрастта е определяща, а нещата които са ти се случили за годините, които си живял. Мисля че живота ми до тук ме е довел до ниво, което спокойно да поема тази отговорност

Как семейството прие тази ваша крачка?

Семейството ме подкрепя, както семейството, което аз съм създал, така и баща ми, който е жив, сестра ми ме подкрепя. Те знаят, че това е работа, която ще доведе до денонощна работа, седем дни в седмицата, часове през които не си с тях, интереси на пътя, на които ще трябва да застанеш, опасност за доброто ти име, за здравето и дори живота ти.

Но пак казвам, най-силния момент в човешкия живот е да откаже на близките си хора да бъде до тях и да се посвети на обществена работа. Аз го възприемам като съвременна форма на четничество, ние трябва да дадем своя дан във времето, в което живеем, след което да предадем града и държавата на следващото поколение. Така че ме подкрепят със загриженост за всичко, което ще последва, говорим за това всеки ден.