Който е идвал в Русе, е чувал как русенци, освен че на кравето масло казват "бутер", а на автобусите - "трамваи", обичат да наричат града си Малката Виена. И всеки неизменно се възхищава на образците европейска архитектура, които тук са повече, отколкото в който и да било български град.

Напоследък обаче от израза "Малката Виена" взе да остава само първата част. Миналото величие - архитектурно, културно, духовно, всякакво - полека-лека излинява. Не без помощта и дейното участие на хора, които са избрани или назначени да управляват града, пише Нели Пигулева във вестник СЕГА.

Русе все по-рядко се появява в националните медии. Като изключим случая с извънмерното усърдие на градската управа да остърже "до златно" статуите на скулптора Любомир Далчев в стария център, защото "така са по-хубави", или някой пожар в завод "Дунарит", за Русе се споменава тъй рядко, че хората вече жалят за рубриката на БНР "Нивото на река Дунав в сантиметри". Други се чудят дали градът още го има.

Има го

За това се чу на последните местни избори - когато внезапно кандидатът на БСП Пенчо Милков постигна зашеметяващата разлика от над 30 процента с кандидатката на ГЕРБ Диана Иванова!

В социалните мрежи моментално се разнесоха гробовни гласове: "Позор!", "Русе отново почервеня" и още от сорта.

Какво всъщност се случи на изборите в Русе?

- Пакост или бонбони? - попита ГЕРБ в Русе.

- Бонбони! - отвърна с готовност ВМРО.

Това, разбира се, е метафора. Истината е, че властта, която ГЕРБ хвърли да се търкаля на улицата, след като лидерът Бойко Борисов неизвестно защо свали доверието от кметувалия два мандата Пламен Стоилов, си остана да се търкаля на улицата.

Отначало русенци решиха, че този път няма как най-после ВМРО да не заеме кметския кабинет. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска.

Е, не поиска. Първо от партията на Каракачанов излъчиха 6 номинации, повечето от които, меко казано, несериозни. Едната бе на депутата Искрен Веселинов, който на два пъти досега мереше политически мускули за това място и всеки път оставаше втори. Сега той дори не си направи труда да се престори, че се колебае. Накрая кандидатираха сегашния областен управител Галин Григоров. На него толкова му личеше, че не му се печели кметски пост, че тези, които го харесват като честен и добър човек, май го разбраха и не гласуваха за него, за да не му докарват дертове.

Другата т.нар. опозиция в Русе е до такава степен несъстоятелна и толкова да я няма на реалната политическа карта, че само предопредели шаренията в бъдещия общински съвет: 10 партии и коалиции. ГЕРБ и с БСП с по 15 души, останалите доовкусяват политическия "борш", който ще сърба Русе.

И срещу който ще плува новият кмет Пенчо Милков, избрал родния си град за приоритет пред Народното събрание.

Шамарът, който Русе удари на ГЕРБ, беше звучен и изразителен. Друг е въпросът защо този шамар изплющя. Честно казано, БСП не би могла и да сънува 30-процентната разлика. И най-голямата й грешка ще е, ако реши, че тъкмо тя е спечелила вота.

Спечели го мажоритарно Милков - защото вдъхваше симпатия, говореше разумно и не премина границата на добрия тон. Той се оказа на точното място в точното време.

И понеже русенци го познават слабо, с чиста съвест заложиха на него - за да гласуват срещу отдавна опротивялото им нахално управление на самозабравилите се ГЕРБ. Русенци дадоха на Милков неимоверно голям кредит на доверие. И много от тях дори не възлагат кой знае какви надежди – но за тях беше достатъчно да има за кого да дадат гласа си, без да ги е много срам; за да изкрещят отказа си да приемат статуквото "Аз съм прост и вие сте прости". И с това отново първи път в страната – като преди 32 години с първите граждански протести – те показаха, че ГЕРБ не е вечна и непоклатима. Впрочем, самият Бойко Борисов след загубата в Русе унизи публично тяхната кандидатка: "Ние имахме по-силен кандидат, ама не му достигаха 5-6 дни за уседналост", въздъхна премиерът. И директорката на Професионалната гимназия по облекло беше принудена да преглътне, че е била просто една нищо незначеща резерва.

Друг е въпросът до каква степен Пенчо Милков ще се поддаде на еуфорията, обзела местната партийна структура, и дали ще им озапти мераците отново да управляват - както те си знаят.

Защото в русенското БСП вече дрънчат шпори и саби, пробват се заместник - кметски доспехи, разчертават се карти на "местността" с дирекции, отдели и служби. Очевидно активистите смятат, че постовете им се полагат. Забравили са как точно преди четири години БСП се спазари с ГЕРБ и при пълно гербево мнозинство в ОбС внезапно негов председател стана БСП активистът Христо Белоев. Тогава от БСП не се чу нито възражение, нито колебание - и се възцари пълен комфорт за ГЕРБ и за кмета Пламен Стоилов. Социалистите са забравили как опозиционността им в ОбС се изчерпваше с няколко беззъби реплики.

Сега обаче дрехите им отскачат и копчетата им. Техният другар е спечелил изборите, значи - те са спечелили. Ако техният другар беше изгубил, загубата щеше да си бъде негова...

Всичко това едва ли би имало кой знае какво значение, ако Пенчо Милков поемаше управлението на един устроен, подреден и цивилизован град. Но мините под краката му вече гърмят. Засега той все още споделя новото си битие в социалните мрежи - оттам става ясно, че работи вечер до девет и половина.

Нищо чудно - има да разгребва Авгиеви обори, от които, ако се размине само със световъртеж и кални обувки, би могъл да се радва. Първи свариха да си уредят среща с него от футболния клуб "Дунав". Нормално, спортисти са, бързи са. Не е нормално друго - че няколко дни преди това, преди балотажа, футболистите бяха написали челобитна до бащицата Бойко Борисов, в която го умоляваха да им отпусне парици да спасят отбора.

Но ако това, че футболната чест на Русе е на косъм, тревожи ограничен брой русчуклии, далеч повече гневни реакции предизвика публикация в русенския вестник "Утро" за опасността една русенска емблема - международният фестивал "Мартенски музикални дни", да тръгне към своята маргинализация и това да започне още от март догодина. Оказа се, че доскорошната управа (която с малки изключения не стъпва на концерти) е решила "да обнови" фестивала, като отхвърли готовата вече програма на селекционера Ива Чавдарова, артистичния консултант - виртуозния цигулар Светлин Русев и композитора и диригент Емил Табаков. Световноизвестни светила като Юрий Башмет, Минчо Минчев, Елена Башкирова са задраскани от пазен в тайна "програмен съвет", който на свой ред за 4 от фестивалните вечери предвижда …прожекция на "музикални филми"!

Със сигурност драмата с "Мартенски музикални дни" няма как да остане извън вниманието на новия кмет. Но към нея веднага се прибавя катастрофалното състояние на Художествената галерия – там напуканите стени свободно пропускат двулевова монета, а при всеки дъжд изкуствоведи и художници редят в залите кофи и корита, за да спасяват картини и икони. 

Ще валят проблемите със замърсяването на въздуха – чувствителна за русенци тема, с осветлението на града, което извън центъра и един-два основни булеварда отсъства или мъжди призрачно, с градския транспорт, който в малката Виена спира малко след девет вечерта. Неизменно ще дойде ред на сградата-паметник на културата, строена за първото родно застрахователно дружество "България", която от 90-те години има предписание от НИНКН да получи временен покрив (предишна управа свали и изнесе нанякъде керемидите и сега вътре растат тополи, брези и друга флора).

Може би ще се стигне и до сградата на Русенската опера, която преди десетина години Бойко Борисов и свитата му честваха след ремонт - тогава 9 ножици не стигнаха да се реже лентата. Работниците си бяха оставили ръцете в набръчкани тапети, нескопосно боядисване и пр. Но по-страшно е състоянието на самата сцена, където рисковете от срутване, запалване, късо съединение са ежедневни. Ще се стигне и до друга трагична архитектурна перла - Клуба на дейците на културата, за който не стигна един мандат да се получи разрешение от НИНКН за реставрация. А може в някакъв момент да удари часът и за ревизия на общинската фондация "Русе - град на свободния дух", която представяше годишни отчети с впечатляващи снимки и описания, но без конкретика за събраните и изхарчените суми.   

Ще дойде ред да се обсъди и какво да се прави с мегаломанската спортна зала,  отваряща врати един-два пъти годишно; с продадения терен на един от бележитите русенски химически заводи (помните ли дунапрените на "Петър Караминчев"?!) - днес превърнат в гъста гора от див орех и змиярник кажи-речи в центъра на града...

Това са само част от проблемите, с които предстои да се сблъска челно новият русенски кмет. Той вече е започнал да отваря една по една вратите на голямата къща, която управлява от седмица. Вероятно вече си е дал сметка, че лесното е било преди това.

Дали и как ще изгази из минното поле? И дали ще успее да направи така, че младите русенци да не бягат - и да го правят не защото самолетните билети ще поскъпнат, а защото тук ще се чувстват добре?