Някога Алеко предупреждаваше: „Пази, Боже, сляпо да прогледне!“.

Какво ли би възкликнал днес, когато види как слепи ни управляват. За тях дюните са урегулиран терен за застрояване, хотелите са укрепителни съоръжения, а оранжево-кафевият цвят на морската вода е признак за кристална чистота.

Идеята за укрепването на свлачище чрез четириетажна сграда с асансьор и стълбища на Шофьорския плаж край Алепу може и да е уникално българска инвенция, но причината за тази нагла хрумка е универсална – корупция. Особеното е, че замесените лица дори вече не правят опит да прикриват действията си под някакъв благовиден предлог. Те съвсем нагло прегазват закона и пренебрегват общественото мнение. Защото могат. Защото знаят, че нищо не ги заплашва. И защото няма кой ги накаже!

И са прави! От какво да се страхуват? Нима всяко удивително красиво кътче у нас не е вече безмилостно обезобразено с бетон? Нима има плаж, който да не е даден на мутри? Нима има място, на което отпадъци да не се изливат директно в морето? …

Всичко това може да се случи само с користната помощ от държавата и контролните органи, които по закон би трябвало да спират безобразията. Но те не само си затварят очите, но и активно участват – продават или заменят апетитни земи на безценица, разрешават строежи току до морето, променят закони така, че максимално да улеснят апетитите на ония, които разчитат на връзки и подкупи. И този „инвестиционен“ интерес надделява над обществения.

В случая най-малкият проблем е, че мнозина отдавна са зачеркнали българското Черноморие като дестинация. И никакви ограничения или патриотарски призиви няма да ги върнат там. Или че хотелиерите се държат като щрауси, призовавайки медиите да не пишат за замърсяване и презастрояване, защото това им пречело на бизнеса.

По-големият е, че подобни действия рушат тъканта на обществото ни, показват му нагледно как в живота се успява само с корупция и наглост. Подобни безобразия често застрашават здравето и дори живота на хората. Защото корупцията не само загрозява. Тя убива!

Гроздан Караджов