Църквата почита днес паметта на Св. мъченик Неофит, Св. преподобни Максим Изповедник и Св. Агнеса.

Имен ден празнуват Максим, Максимилиан, Агнеса и Неофит, както и Валери и Валерия.

Името Максим идва от латински език и означава "най-голям", "най-велик". Името Валери идва от латинското Valerius, родово име от valeo - "силен съм", "здрав". Неофит е от гръцки език и означава "новопокръстен". Името Агнеса е гръцко и означава чиста и непорочна, подобно на агне.

Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит празнува имен ден днес.

Съобразявайки се с противоепидемичните изисквания, Светейшият патриарх ще почете празника с молитва в параклиса на Патриаршеския дом в Софийската света митрополия. В митрополитския катедрален храм „Св. Неделя“ в град София, Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, ще отслужи света Литургия и молебен за здравето и благопреуспяването на скъпия ни Първойерарх. Начален час на светите богослужби е 08:30 ч., съобщиха от Св. Синод.

Негово Светейшество патриарх Неофит призовава всички свои чеда, желаещи да го почетат, да се помолят ведно със Светата ни Църква за здраве, преуспяване и скорошно избавление от епидемията, и да подпомогнат според възможностите си онези, които пострадаха от наводненията през изминалата седмица, както това ще извърши лично и Негово Светейшество, се казва още в съобщението.

Преподобни Максим Изповедник бил от Цариград. Получил високо образование, заемал висша длъжност в двореца на император Ираклий (VII в.). При върлуване ереста на монотелитите отишъл в Рим и по негово внушение папа Мартин свикал събора в Латерана против ереста. Това като научил император Констанс II, приемник на Ираклий, оклеветил Максим и поискал да го изпратят в Цариград. Като не успял, заповядал през нощта да го хванат и отведат. Изправен на съд, бил оклеветен в държавна измяна и вражда против царя. Нанесли му побой, отрязали му езика, отсекли му дясната ръка и го влачили по улиците на града. Заточен в Херсон, починал в 622 година.

Във времето на жестокия император Диоклетиан (284–305 г.) в древния град Никея на малоазийската област Витиния живяло благочестивото християнско семейство на Теодор и жена му Флоренция, чието дете бил Неофит. Още от десетгодишна възраст, когато посещавал училище, проявил изключителни за годините си качества. Той раздавал на бедните си другарчета вземаната от къщи храна и, докато те ядели, се молил пред изображението на светия кръст, което сам начертавал върху източните порти на родния си град. Надарен от детство с чудотворство, малкият Неофит удрял с ръката си каменната стена и от нея бликвала вода за пиене на другарчетата му. Негово голямо чудо било възкресението на собствената му майка. Но той особено се проявил като удивителен мъченик за Христовата вяра.

На 15-годишна възраст Неофит живеел в една пещера на Олимп с един лъв. Гонението против християните било в пълна сила. По случай някакъв езически празник местните управители Декий и Уар устроили всенародно жертвоприношение на идолите. Усърдието им през този ден било още по-голямо, защото във Витиния пребивавали августът Диоклетиан и неговият кесар Максимиан Галерии, главният подбудител на кървавото гонение.

Всред разгара на шумното езическо празненство изведнъж на тържището се появил юношата Неофит. Ангел Божи го пренесъл на площада, за да свидетелствува пред всички истинността на християнската си вяра. Докато неговите съграждани едва познали сина на Теодор и Флоренция, а всички се учудвали на лъчезарния юноша, Неофит произнесъл дръзко изобличение на празната езическа вяра в неодушевените идоли и благоговейно възхвалил истинския Бог. Занемелият от изненада и гняв Декий напразно увещавал момъка да принесе жертва на идолите. Тогава той употребил върху него всевъзможни свирепи изтезания. Повесили на едно дърво съблечения Неофит и жестоко го били с волски жили. Мъките само увеличавали вдъхновението на младия изповедник и той изричал все по-пламенни слова за покаяние и вразумление на обезумелите езичници. Изуменият управител се видял в чудо пред това неустрашимо момче. Той го затворил в тъмница и изтичал до императорския палат.

Августът и неговият кесар решили сами да видят този чудесен момък и на другия ден събрали населението на Херакловото игрище, където били поставени статуите на двамата императори. Самият Диоклетиан си присвоил прозвището Йовиан (Юпитер – римски бог) и изисквал да му принесат жертви, както на Юпитер. Нито императорското присъствие, нито силно разпалената пещ уплашили непоколебимия млад изповедник. Три дни държали юношата в огнената пещ със затворени врати, като се надявали, че и костите му ще се превърнат в пепел. На третия ден Неофит излязъл от пещта невредим.

Мъчителите завели юношата на арената и пуснали срещу съблечения Неофит мечки стръвници, но те като укротени животни превили крака пред мъченика, а после се отдалечили. Накрай довели огромен и страшен лъв, но той се оказал същият, с който Неофит живял в Олимпийската пещера. Вместо да разкъса юношата, свирепият звяр близал нозете му и всички видели от очите му да се ронят сълзи.

Поразеният мъчител в безсилна злоба заповядал да убият Неофит. Тогава един езичник го пронизал с копието си. Така юношата-мъченик прославил Бога със смъртта си на 21 януари 290 година.