Продуктът все още не е на пазара

Може ли медът, създаден от пчелите в определени български райони, да се превърне в ключ към дълголетието? Според български учени – да. Екип, ръководен от проф. Милен Георгиев в Пловдив, твърди, че е идентифицирал вид мед, който би могъл да удължи живота с до 30%.

Изследванията се провеждат в пловдивска лаборатория, където са били събрани проби от мед от цял свят. Резултатите показали, че само един конкретен вид български мед притежава изключителна чистота и състав, който оказва положително въздействие върху жизнените функции.

Проф. Георгиев, който попада в престижната класация на Станфордския университет за топ 2% учени в света, подчертава, че става дума за научно изследване, което още не е напълно завършено. Продуктът, който е резултат от тази работа, тепърва ще бъде патентован и все още не е достъпен на пазара.

"Ние вярваме, че това е един специфичен вид мед от конкретен географски район на България, който удължава живота на организма с 30%", споделя проф. Георгиев. Той и екипът му разработват формула, при която са сведени до минимум захарите, запазвайки пълната биологична активност на продукта.

Това, което отличава този мед от останалите, е неговата структура – по-ниско съдържание на въглехидрати и фокус върху молекулите, свързани с антиоксидантни и противовъзпалителни ефекти.

Според професора, възможността хората да живеят до 120 години през този век вече не изглежда фантастична. "Преди век средната продължителност на живота е била около 50 години. Сега сме постигнали увеличение с около 50%, и сме на прага на още по-значими открития", казва той.

Исторически погледнато, Балканският полуостров – включително България – е бил част от така наречените „сини зони” – географски региони с висока концентрация на столетници. Със съвременния начин на живот обаче, тези ползи изглежда са загубени.

"Много от факторите, които съкращават живота ни днес, са свързани с ежедневния стрес, замърсяването, неправилното хранене и липсата на движение", обяснява проф. Георгиев. Но според него именно чрез връщане към природосъобразния начин на живот и чрез използване на естествени продукти като родопския мед, може да се възвърне тази загубена продължителност на живот.

На въпрос какво още можем да направим, за да живеем по-дълго, ученият посочва пример с дълголетниците от италианския остров Сардиния – една от най-известните „сини зони” в света. Според него ключовите фактори са пет: редовна физическа активност, растителна диета, активен социален живот, положителна нагласа и умение за справяне със стреса.

Интересното в подхода на българския екип е и културният контекст – връзката между традиционния начин на живот в Родопите, употребата на мед, кисело мляко и дори ракия, макар последната да остава извън обсега на финансиране за научни изследвания.