Конкурсите за красавици у нас имат дълга, но нелека история, а титлата невинаги носи щастлива съдба на победителките.

Истината е, че на състезанията за „Мис България“ не им върви много. За последните 100 години са проведени всъщност само около 30.

Според някогашни публикации за първи път конкурс по красота в Европа се провежда в далечната 1885 г. в Белгия, пише 168 часа. Конкурентките се събират в известното морско летовище Спа. Според тогавашните нрави при оценяването голямо значение се придавало не само на външната красота, а и на вътрешната. За кандидатките е било важно да са "миловидни", да имат добро държание, а също и да притежават добър вкус, тоест най-вече с какво облекло се представят.

Състезанието продължава цели 20 дни, като първоначално красавиците се одобряват по фотографии. На базата на портретите, които са изпратили, са одобрени 21 хубавици. Те са настанени в хотел в известния белгийски курорт, но под пълна забрана да се показват и по правилата могат да излизат извън него само в затворени коли.

Най-накрая тържествено е обявена победителката - 18-годишна французойка. На второ място е "фламандка с испанско потекло", виенчанка пък е класирана на третото. Интересното е, че някои от несполучилите хубавици си служели със "скърцане със зъби", за да изразят недоволството си, че не са заели призово място.

Други пък, неиздържали на неистовото напрежение и се разревали, а някои обвинили журито в пристрастност. Но най-голям скандал предизвиква четвъртата в класацията. Тя взела поощрителната награда от 500 франка, която ѝ се полагала, и ги запратила направо в лицето на пряката си съперничка от Виена.

Веднага след обявяването на независимостта и у нас започват да се провеждат и конкурси за женска красота. Първото състезание е в бързо модернизиращата се столица София. То е организирано от Дружеството на столичните журналисти. Скоро след това подобно съревнование е организирано и в Пловдив.

В столицата не е имало специално жури. Между оценителите е можел да се включи всеки желаещ да гласува, стига да е жител на София. Не е имало ограничение и по отношение на кандидатките дали да са омъжени или не. Вотът, който е анонимен, се изпращал в запечатан плик до председателя на журналистическия съюз в онези години Л. Н. Пулиев. В него се вписвало само едно име, като се допускало и аргументиращо мнение за въпросната дама “с малки коментари в кръга на приличното”

В крайна сметка се събрали около 2000 плика. Но много от тях били дисквалифицирани, като подадени от провинцията. Други бюлетини пък били дисквалифицирани, защото в тях личал един и същи почерк или били написани на пишуща машина.

Тържеството започва на 23 ноември 1909 г. с концерт в големия салон на Военния клуб. Помещението било препълнено много преди началото, което било обявено за 8 ч вечерта. Очаквало се да присъстват и царят и князете Борис и Кирил. Представителите на монархическото семейство не уважили събитието, но все пак изпратили дарение от 500 лева за фонда на дружеството. На поканата обаче се отзовали други видни личности - Иван Евст. Гешов, Т. Теодоров, Ив. Салабашев, Н. Мушанов и Андрей Ляпчев. Няма го министър- председателят Малинов, но затова пък съпругата му Юлия била дошла с дъщерите си. На представлението присъствали и много служители от чуждестранните посолства, висши чиновници и, разбира се, много офицери.

Най-много гласове 695, е получила госпожица Милка Миткова, която от две години била учителка в Първа софийска девическа гимназия. Но оказва се, че: "Любопитното око на публиката напразно диреше да види хубавицата, която получава първата премия, но тя за жалост, липсваше в залата."

Втора награда е присъдена на г-жа Лора д-р Дренкова, 23-годишната дъщеря на видния държавник Петко Каравелов. За нея са гласували 342-ма. На трето място с 293 гласа е г-ца Люба Панайотова, певица.

Излизането на красиви българка на европейската и световна сцена обаче става 20 години по-късно. Тогава, през февруари 1929 г. парижкото издание "Журнал" се наема с провеждането на конкурса "Мис Европа". На него са поканени представителки от всички европейски страни. Поканена е, разбира се, и България и затова се налага за първи път да изберем най-красивата жена

С организирането на националния конкурс се заема лично редакторът на вестник "Зора" Данаил Крапчев, а трудната секретарска работа е възложена на карикатуриста Райко Алексиев. В журито са и още четирима художници - Стефан Иванов, Никола Маринов, Борис Митов и Андрей Николов. Проф. Асен Златаров и писателят Добри Немиров също намират място между оценителите. В журито има само една дама - оперната певица Констанца Кирова.

Този път има условие да участват само госпожици, а възрастовото ограничение е от 16 до 25 години.

Те трябвало да са български поданички, но в никакъв случай да не бъдат ученички.

Получени са само 200 портрета от цяла България. На 26 януари журито избира само 8 от тях, които са поканени да дойдат лично на разноски на редакцията. На специално организирания бал обаче са поканени всички желаещи да се явят дами, а билетът е евтин и не се изискват специални тоалети "за да могат в предварителното състезание да вземат участие и най-бедните хубави девойки".

Балът е в градското казино - днешната сграда на Столичната художествена галерия, а салонът е препълнен от посетители. Избрани са допълнително още 32 госпожици. След час и половина изпит най-после са обявени и трите победителки. Първата Мис България става Люба Йоцова.

Но веднага се появяват и първите интриги – неизменен спътник на всички конкурси за красота у нас. Според слуховете любимка на публиката била друга кандидатка – 21-годишната Радка Йосифова, но подозренията са, че короната е връчена на Люба, защото баща й, който е богат търговец на яйца, е един от спонсорите на конкурса. Проф. Асен Златаров мотивира избора на журито с думите, че Люба Йоцова е “по-народен тип” момиче, но със “стройна фигура, красива глава и изразителни очи”.

Врачанката, която отдавна живее в столицата, е взела акъла на всички със своята интелигентност. Завършила е френски пансион в Русе и освен че говори френски с добро произношение, знае и немски и затова има всички шансове да бъде приета добре в Париж. Заради майка й, която е етрополка, и етрополското дружество в София и подарява местна носия - бръчник.

Получава и много накити и аксесоари като дарения от фирми, навсякъде е канена да ходи безплатно - ресторанти, фризьорски салони, а фабрика за козметични продукти пуска в нейна чест парфюм “Люба”. В известния ресторант “Юнион палас” пък се появява сладолед кръстен на нейно име. Като истинска мис Люба става рекламно лице – на машина за къдрене на коса “Йожен”, която тя смело изпробва върху собствената си глава. Ликът и се появява и върху пакетите с цигари на фабрика “Томасян”. Освен това получава застраховка на стойност половин милион лева и галавечери в нейна чест в най-добрите софийски ресторанти. Художникът фотограф Борис Карастоянов пък пуска нейна картичка.

В първите дни на февруари нашето момиче заминава за конкурса във Франция Възторжено множество изпраща Люба на Централна гара. Поради лютата зима "Ориент експрес" от Цариград закъснява с пет часа, в Париж пристига седем часа по-късно от разписанието. Нашата избраничка успява да присъства на банкета с министър-председателя Поанкаре. На другия ден е балът в Гран Опера, където участничките са поздравени лично от френския президент, казал с галантност по няколко любезни думи на всяка от тях.

В Париж между 17 кандидатки за кралица на красотата е избрана 19-годишната унгарка Ержибет Шимон. Тя ще замине и за конкурса "Мис Свят" в Америка. Нашата участничка и подарила едно стъкло розово масло с надпис “от Мис България на Мис Европа”

Друго класиране няма - всички участнички са втори, но в предратиелния подбор нашето момиче е класирана неизменно между трето и пето място, а светските издания я ласкаят с имена като "изящна балканска роза". В Париж Люба остава двайсетина дни, охотно дава и интервюта. В тях споделя, че "би се омъжила веднага, стига да намери добър мъж, защо не и за американец, ако е джентълмен". Не скрива и желанието си да стане киноартистка.

Въпреки че в чужбина има предложения да промени изцяло живота си, нашенката предпочита да се върне в България.

Посрещането и у нас също е било много радостно. По пероните на гарите от границата се тълпят хора за да я видят.

След това у нас тя живее скромно и въпреки че е имала възможност да се омъжи за някоя високопоставена персона, избира първата си любов - Васил Веселинов, завършил право в Лайпциг. Направили скромна сватба и заминали за Ловеч, родното място на съпруга. Там още на гарата обаче ги чакала духова музика. Като видяла това скромната българка се обърнала към мъжа си: “Кой ли големец пътува във влака с нас?” “Това е в твоя чест”, отвърнал развълнувано той.

След няколко години се върнали да живеят в столицата - на ул. “Марин Дринов”, а после купуват къща на ул. “Хан Омуртаг”. Умира през 1987 г. на 79-годишна възраст в София.

Не такава е съдбата на втората "Мис България". Конкурсът през 1930 г. завършва скандално. Очаква се да участва и да го спечели подгласничката от предишната година Нора Трифонова, но тя се отказва в последния момент. Печели Кунка Чобанова от Долни Лозенец, посрещната от едни с ръкопляскания, от други с освирквания.

В Париж тя жъне успехи. “Мис Европа” става гъркинята Алики Дипларакос, по късно лейди Ръсел. А най-известна от конкурса през 1930 г. става французойката Ивет Лабрус, която се жени за принц Ага Хан III.

Красотата на Кунка е оценена високо  тя трябва да замине през септември 1930 г. за Рио де Жанейро, за да участва в конкурса “Мис Вселена”. Неизвестни са причините, поради които тя се връща внезапно в България. Според тогавашните български вестници Кунка се отказала от участие, защото се сгодила. Така пише и списание “Кръгосвет”. Наследниците на Кунка Чобанова обаче твърдят, че тя е пристигнала в Бразилия, но си е тръгнала в навечерието на конкурса. Омъжва се за офицера Никола Недев, който е син на знаменитата българска актриса Златина Недева. Има дъщеря, кръстена на известната баба. Младото семейство живее в луксозна кооперация на площад “Евдокия” (сега “Журналист”), в Журналистическия квартал в Лозенец, София.

През 1944 г. пада бомба, която разрушава предната част на кооперацията и убива братовчедката на Кунка, която носи същото име. Вероятно тази информация дава основание на многотиражен столичен вестник да излезе с бомбастично заглавие, че “Мис България'1930” е убита при бомбардировките над София. На 9 септември 1944 г. с преврат в България идват на власт комунистите и започват репресии. Като “царски” офицер съпругът на Кунка е репресиран, съден и убит през 1953 г. Апартаментът е конфискуван.

Кунка трябва да се справя с трудностите и поема тежката задача да отгледа сама малката си дъщеря. През 1993 г. Никола Иванов Недев е реабилитиран, разбира се - твърде късно. Кунка вече не е между живите.

“Мис България” от 1930 г. завършва трудния си, но достоен живот, отдаден на семейството, през 1979 г.

Следващата Мис България се появява чак през 1967 година и това е Бранимира Антонова, единствената ни “социалистическа” Мис България, в която има нещо от секссимвола на онези години Бриджит Бардо, се явява на конкурса, без да е навършила дори 16 години, и го печели. Като награда получава букет цветя. Тя е учила балет, след това се занимава с хореография и се снима в киното.

Живее скромно, но е бохемка. Животът ѝ поднася доста премеждия, има сериозни здравословни проблеми. А също и четири брака, първият от които е с един от силните мъже на прехода – Владимир Грашнов, с когото имат дъщеря Мария.