За Враца някога покойният вече археолог и краевед Богдан Николов казваше, че е град претоварен с история.

Имал е право, защото в близост до днешния областен център и околностите му бяха открити следи и поселища още на първите хора от земеделската цивилизация в Европа от преди 8000 години, пише 24 часа.

В подножието на балкана в близост до прохода Вратцата още траките са основали селище, разширили го римляните, а после вече българите го превръщат в значим град през Средновековието. По турско време Враца запазва значението си, а вече през Възраждането се превръща в най-големия занаятчийски и земеделски център на Северозапада.

Враца се разполага в полите на Врачански Балкан, само на 112 км от столицата. Красивият град се намира в богат карстов район, където има разнообразни форми, пещери и високи планински стени от алпийски тип. Районът е подходящ за алпинизъм и е любимо място на много алпинисти и катерачи от страната и от цяла Европа.

Градът е отправна точка за великолепния и магнетичен проход "Вратцата" и уникалната пещера "Леденика". Свързан неразривно с подвига на Христо Ботев, Враца е мястото, от където тръгва маршрута за връх Околчица по време на Ботевите дни. В балкана над града се намира хижа "Пършевица", до която е едноименната ски писта. Близо до града е водопад "Скакля", който е най-високият у нас.

Разположеният в центъра на града регионален исторически музей привлича много туристи от страната и чужбина, които непременно искат да видят най-значимата му сбирка - Рогозенското тракийско съкровище. To e едно от най- големите антични съкровища откривани някога в Европа. Находката съдържа 108 фиали, 54 кани и 3 чаши. Всичко това тежи 20 кг, като 31 от сребърните съдове са позлатени. Върху тях са инкрустирани сцени от житието и битието на боговете.

Голяма историческа и културна забележителност в самия град е 13-метровата кула на Мешчиите. Формата на кулата е правилна каменна призма, а в края на 19-ти век е била преустроена като градски часовник. Смята се, че кулата датира от 16-ти век. Определено интересен културно-исторически паметник е и Етнографско Възрожденския комплекс "Св.Софроний Врачански". В реставрираната двуетажна къща - паметник на културата е развита етнографска експозиция, представяща обичаите традициите на местното население през годините.

Специален раздел е посветен на бележитият музикант, диригент и автор на народни хора и ръченици - Дико Илиев. Срещу сградата на музея има затворена изложба на различни файтони. Етнографският комплекс организира за своите посетители екскурзоводски турове, които несъмнено оставят незабравими спомени.

В близост до Враца се намират няколко манастира - Черепишкия, Струпешкия и Седемте престола. В с. Челопек се намира и къщата музей на Баба Илийца, която е отворена е за посещение всеки ден, включително и в почивните дни от 8.00 до 17.00 ч. Наблизо са и приказно красивите селца Паволче и Згориград, в които туристите могат да отседнат в селски къщи с традиционна атмосфера, където домакините ще ги нагостят с български народни ястия. Уникалната природа и свежия планински въздух предразполагат за истински екотуризъм.

На 12 км от Враца сред скалите на балкана се намира прочутият манастир "Иван Пусти". Първите сведения за светия храм са от 1544 г. В манастира през 1822 г. е работила първата щампарска работилница за икони в България. Има сведения, че там е имало занаятчийска работилница на прочутата Чипровска школа за църковна утвар и накити. Историята на манастира като култово място може да се проследи до траките, които са оставили следи в многобройните пещери наоколо. В близост до манастира има скален венец от основите, на който блика карстов извор, а върху западната му стена са запазени останки от стенописи.

Недалеч от Враца е с. Оходен, край което бе открито неолитно селище от 6-то хилядолетие пр. Хр. и е сред най-ранните човешки поселища, открити в Европа. Открити са останки от древен храм на плодородието, основи на жилищни постройки, некропол и различни материални следи. Свещеният комплекс се е намирал в центъра на праисторическо селище, а в некропола към него са открити древни човешки скелети на около 8 хил. години.

Според археолозите светилището е уникално и до момента няма друг известен аналог в България. Анализът на откритите артефакти говори, че селището спада към ранно-неолитната култура Градешница-Кърча, развивала се в район, заключен между Янтра и Тимок на юг от Дунав и Олтения в Югозападна Румъния. Сега там се изгражда уникален музей на открито, в който ще бъдат представени всички намерени от археолозите находки заедно с възстановка на част от древното селище.