На страниците на вестник "Марица" четем интересно интервю с  изпълнителния директор на „Галъп интернешънъл болкан“ Петър Симеонов

Той е завършил Езикова гимназия „Ромен Ролан“, журналистика и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследовател в областта на политическите партии, докторант по политология в СУ „Св. Климент Охридски“.Част от мрежата на Института по социология „Иван Хаджийски“ и на клуба „Конрад Аденауер“. Участник в научни изследвания в различни области.  Ето и интервюто: 

Ще оцелее ли кабинетът до редовните парламентарни избори?   

След като протестът намали малко оборотите, Борисов върна част от смелостта си и ще опита да изкара мандата докрай. Въпросът е дали с това свое изказване след обявените министерски рокади, в което се опита да натрие носа на протеста, няма да го разпали отново. По-вероятно е все пак да поудържи положението. Но у нас всичко е възможно. И "Да, България" са достатъчно креативни, и на Борисов не са му достатъчно здрави нервите. Така че  всичко може да очакваме.  

 Г-н Симеонов, не се ли оказа твърде козметичен обещаният от премиера голям ремонт на правителството?   

Не, не бих казал, все пак се сменят и основни министри, особено финансовият. Борисов направи политически жест, като прие оставките на тримата министри Горанов, Караниколов и Маринов, за които се каза, че създават внушения за обвързаност на кабинета с ДПС.

Вярно е също, че малко изглежда като административен ремонт, а не политически. Защото вместо отстранените министри се назначават техни заместници. Все пак не е сменил въпросните трима министри с хора на Иво Прокопиев например.

В същото време имаше допълнителен заряд, защото някои хора се опитваха да разубедят премиера да не маха Горанов. Получи се обаче въпрос на чест за Борисов. Стана малко като с Цветан Цветанов, когато каза, че няма кой да го накаже. В такива моменти премиерът иска да докаже кой кара влака.

Защо НФСБ получи такъв голям жест при рокадите в кабинета?Беше отстранена министърката на туризма Николина Ангелкова, с която Валери Симеонов води дълга война, а ресорът беше поверен на неговата дясна ръка Марияна Николова.

Да получи се много забавен страничен ефект. Протестът на "Да, България" и други формации резултатира в политическа победа на Валери Симеонов! Той е един от неподозираните печеливши от цялата ситуация. Но не бих казал, че малкият коалиционен партньор изведнъж е получил по-голяма тежест.

Уличният бунт е твърде разнороден, за да се радикализира, и вероятно кабинетът ще устиска до края

Каква роля изиграха Обединените патриоти за решението какви рокади да се направят в правителството?

Малките коалиционни партньори изглеждаха като хора, които не дават на Бойко Борисов да прави прекалено резки движения. Имаше един момент, в който той наистина се замисляше какво да предприеме.  

Политическата логика изискваше Борисов да изчака и види дали протестната вълна се засилва. В интерес на истината протестът на улицата отговаря на настроенията на голяма част от българите, но и дума не може да става, че голяма част от българите искат резки движения точно в този момент. Премиерът изчака да мине зенитът на протеста и на тоя фон прецени колко големи промени да прави.

Според мен при по-голям размах на уличното недоволство щеше да направи по-големи рокади в кабинета. В София обаче протестът понамаля. Имаше опит да се радикализира, което беше поуката от 2013 г., когато уличните шествия бяха прекалено артистични. Видяхме как искаха да блокират Народното събрание, но не стана.

Възможно ли е при радикализиране на протеста премиерът да предложи втора порция рокади в правителството? 

Този сценарий винаги се има предвид от премиера. Сегашният протест обаче е твърде разнороден, което пречи на радикализирането му. В него има две доминиращи групи хора. Едната е много креативна, артистична, модерна, това са естествената общност, която би гласувала за Демократична България в София, това са градските либерали.  

Има обаче и втора голяма група, организирана от т.нар. "Отровно трио" Арман Бабикян, Велислав Минеков и Николай Хаджигенов, които имат зад гърба си опит в различни протести. Всъщност те бяха двигатели на кампанията на Мая Манолова като кандидат-кмет на София само преди няколко месеца. Около тях се появяват АБВ и други малки формации.

И сега хората около "Отровното трио" искат радикализация на протеста, но симпатизантите на Христо Иванов нещо не могат. 

Валери Симеонов се оказа неочаквано големият печеливш от протестите и последвалите министерски рокади

Означава ли това, че по-скоро протестът ще се разцепи между радикали и умерени?

Всъщност групите около "Отровното трио" и Христо Иванов и сега търсят начин да се отграничат. Ето, едните ходят пред Съдебната палата, но някои неща не може да се видят през телевизора. Тези разлики между протестиращите обаче съществуват и създават вътрешно напрежение. За сравнение, през 2013 г. двете големи групи на протеста бяха от една страна тези, които се обособиха в Протестна мрежа, прототипа на Демократична България, а другите бяха поддръжниците на ГЕРБ.

Между тях имаше много по-голямо идеологическо сцепление, докато сега между Корнелия Нинова, Мая Манолова и Христо Иванов това няма как да се получи. Този Отечествен фронт, сформиран след влизането на прокуратурата в президентството,  издържа само няколко дни, но вече започна да се разпилява.

Вече започнаха сметките коя партия какви дивиденти ще извлече от уличните протести. Как стоят нещата с БСП, която обяви подкрепа, но не посмя дори да се опита да яхне вълната?

Проблемът на БСП е, че не е много готова за избори, макар да дава зор да сваля кабинета. Иначе вътрешната опозиция в партията нагълта вода, защото сегашната ситуация е много удобна за Корнелия Нинова, тя обича играта с бутонките напред.

 Ако има някой безспорно готов за избори, който печели дивиденти от протеста, това е "Да, България". Хората на Христо Иванов биха се радвали изборите да са утре. В същото време техният партньор ДСБ потъна леко, стана нещо като съпътстваща жертва от протеста.

Някои се чудят защо Слави Трифонов е толкова пасивен от началото на уличните бунтове?

Слави не е човек, който ходи по такива неща.  Иначе той си подкрепя протестите и се стяга за изборите. Наскоро видях специално съобщение, че партията му е готова със структури по места.  

Борисов обяви, че след като си изкара премиерския мандат, ще се посвети само на ГЕРБ. Доколко е вероятно това да се случи или анонсът е за заблуда на противника?   

Подобна опция седи много отдавна на дневен ред пред Бойко Борисов, и то далеч преди протестите. Но за това ще се мисли след изборите.