Вместо да говорим, че сме най-бедни, че се краде и това, дето го няма вече... Вместо да говорим, че в училище е джунгла и ад... Вместо да кажем, че партиите в България в този си вид увълчиха хората... Ние говорим за нещо друго.

Когато в една къща работите се счупят и вървят на зле, когато мирише на скандал и прегоряло и няма кой "да отвори прозореца" и да проветри, винаги се намира някой - обикновено началникът на къщата, който казва: "Да говорим за нещо друго. Да говорим за други неща."

Така е и в България - вместо да говорим, че сме най-бедни, че се краде и това, дето го няма вече, че заплатите и пенсиите ни са на дъното, че се газят с ботуши закон, морал и традиции, ние си говорим за злоупотреби в ТЕЛК, за фалшив трудов стаж, за повдигнати обвинения на чиновници от нисшите ешалони.

Важното е да се мисли, че калта е от капката дъжд, а не от мътния порой.

Вместо да говорим, че в училище е джунгла и ад, че не можеш да кажеш "копче" ни на ученик, ни на никого, ние си приказваме за агресии, за разни случки - като неща, паднали от небето.

Вместо да кажем, че партиите в България в този си вид увълчиха хората, настроиха ги един срещу друг, накараха ги да раболепничат и да се подмазват, ние тръпнем кой ще води евролистите - дали Джамбазки, дали Сидеров, дали Малинов, дали Станишев. А си знаем, че ще са Габриел и Йончева.

И нещо удивително - от месеци лягаме и ставаме с Брекзит. Брекзит, та Брекзит.

Аз лично сънувам дрeзгавия глас на шефа на английския парламент и жеста, с който Тереза Мей почти пада на седалката зад нея - изтощена и съсипана, но взряна в бъдещето на Англия. Брекзит вече прилича на календара на маите за края на света. Брекзит е Апокалипсиса на Европа. А хората на Острова са империя и не щат други.

Винаги е било така - и в къщата, и в държавата - важното е да говорим за нещо друго, а не за това, което ни е на сърцето, което ни боли и ни убива.

Автор:​ Николай Милчев