България е на дъното в ЕС по благосъстояние на възрастните хора

Почти всеки втори пенсионер в България живее в риск от бедност и социално изключване, според доклада за адекватността на пенсиите, публикуван от Европейската комисия. Данните за 2022 година показват, че 45,5% от хората на възраст 65 и повече години в страната са изправени пред тази тревожна реалност.

Въпреки лекото подобрение спрямо 2021 година, когато 45,7% от възрастните хора са били на ръба на мизерията, ситуацията остава критична. Особено притеснително е положението при жените - над половината (52,8%) от дамите на възраст 65+ са в риск от бедност, докато при мъжете този процент е значително по-нисък - 34,5%.

Експертите посочват няколко фактора, допринасящи за по-тежкото положение на жените пенсионери. Сред тях са по-ниските заплати, които дамите получават през трудовия си живот, по-малкият трудов стаж или прекъсванията в кариерата заради отглеждане на деца. Всички тези фактори в крайна сметка водят до по-ниски пенсии за жените.

Допълнително утежняващо обстоятелство е по-дългата продължителност на живота при жените. С напредване на възрастта се увеличават разходите за здравеопазване и лекарства, което допълнително влошава финансовото положение на възрастните дами.

В негативната класация България е изпреварена само от Естония, където 53,1% от хората над 65 години са в риск от бедност и социално изключване. Естония отбелязва драстично влошаване на този показател за една година - от 41,6% през 2021 година до 53,1% през 2022 година.

Освен България и Естония, само в Латвия (42,6%) и Литва (41,4%) процентът на възрастните хора в риск от бедност надхвърля 40 на сто.

На другия полюс са страни като Норвегия, където едва 8,2% от хората над 65 години живеят на ръба на мизерията. Следват Люксембург с 11,3% и Словакия с 11,9% застрашени от бедност пенсионери.

Средното ниво за целия Европейски съюз по този показател за 2022 година е 20,25%. Разликата между половете е значителна - 22,9% от европейските жени на възраст 65+ са в риск от бедност, докато при мъжете този процент е 16,7%.

Докладът на Европейската комисия разкрива още един тревожен факт - българските пенсионери получават пенсия за най-кратък период в целия Европейски съюз. Средно, хората над 65 години в България се радват на пенсията си само 17,5 години, което е на едно ниво с Латвия. За сравнение, средното ниво за ЕС е 21 години, а в Люксембург пенсионерите получават пенсия средно 25,3 години.

Интересен факт е, че българите не само получават пенсия за най-кратък период, но и трудовият им живот е един от най-късите в ЕС. Средно, българинът успява да натрупа едва 38,8 години стаж, при средна стойност за ЕС от 41,3 години. Единствено в Люксембург хората работят по-малко - средно 38,5 години. На другия полюс са нидерландците, които натрупват най-дълъг стаж - средно 44,7 години.

Тези данни поставят сериозни въпроси пред социалната политика на България и необходимостта от спешни мерки за подобряване на жизнения стандарт на възрастните хора в страната.