Парламентът прие на първо четене промени в Кодекса на труда срещу некоректни работодатели, които не изплащат заплати, предаде БГНЕС.

За промените гласуваха 138 депутати и един се въздържа.

С предвидените в Кодекса на труда изменения се цели да се засилят контролните функции на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". На агенцията се предоставят правомощия да извършва проверки по повод изплащането на трудови възнаграждения и обезщетения и след прекратяване на трудовите правоотношения и да дава задължителни предписания в тази насока. Изрично се регламентиране срокът, в който работодателят е задължен да изплати обезщетенията, дължими на работниците и служителите му, като се дължи и законната лихва при неизпълнение.

С предложеното изменение в Гражданския процесуален кодекс се предвижда възможността работниците и служителите да искат по-бързото издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на влезли в сила предписания на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда“. Така работещите ще бъдат улеснени да търсят съответните начислени и неизплатени възнаграждения и обезщетения, които работодателят им дължи. Освен това няма да се налага да водят съдебни дела за установяване на основанието и размера на дължимите суми.

Със законопроекта се предлага работодатели, които дължат възнаграждения и обезщетения на работниците си, да не могат да участват в процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители.

Законопроектът предоставя допълнителни възможности за работещите да получат вземанията си за трудови възнаграждения и обезщетения от Фонда за гарантиране на вземанията на работници и служители. Гарантираните вземания ще бъдат отпускани на работниците и служителите в тримесечен срок от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност.

Според вносителите основната цел на предложението за промяна на Търговския Закон е насочена към защитата интересите на кредиторите и контрагентите на дружеството с ограничена отговорност в случаите, когато след вписано в търговския регистър освобождаване на управителя, съответно управителите, дружеството остава без управител и не назначава такъв. Срещу такова дружество не може ефективно да започне производство, както по гражданско правен ред, така и по административно правен ред, поради невъзможността на същото да бъде извършвано връчване на съобщения и други актове.

Диана Йорданова, един от вносителите от ГЕРБ заяви, че с промените се цели да се предостави допълнителна защита на всички служители в случаите, когато работодателите им не изплащат или забавят възнагражденията им.

Законопроектът е в отговор на неизплатени работни заплати. Индустрията в България реализира едни от най-високите печалби в Европа, а същевременно плаща едни от най-ниските заплати в ЕС. На фона на това има хора, които въобще не получават заплатите си, изтъкна Георги Гьоков от БСП.

Той припомни, че служителят предоставя работната си сила срещу възнаграждение и работодателят трябва да го изплаща точно времево. Това неизплащане на заплати създава големи проблеми, категоричен бе Гьоков.

„Един работодател може да изпитва временни затруднения, заради които не може да изплати заплати, което не значи, че трябва да влиза в затвора. От друга страна това не значи, че това трябва да става на гърба на работниците, които да не получават заплатите си на време или изобщо. Не е тайна, че фирми, чиито управители не се плащали заплати, се прехвърлят на трети лица“, допълни депутатът от БСП.