Депутатите приеха окончателно Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, станал известен като "медийния закон на Пеевски".

Проектът беше предложен в началото на тази година от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Хамид Хамид, Йордан Цонев и Велислава Кръстева. Очаквано Пеевски не присъстваше на заседанието, на която беше приет закона.Той отиде на първото заседание на 44-то Народно събрание, но оттогава не е стъпвал в Народното събрание.

По време на дебатите името на Пеевски отново беше споменато единствено от социалиста Антон Кутев. И при първото четене само той спомена депутата от ДПС, който е вносител на проекта.

"Това е един опит за изсветляване на медиите на един определен собственик, който иска да докаже, че не е монополист. Това е ясно. Не виждам само защо трябва да минава през законодателство. И, честно казано, за пръв път виждам опит пиар да се прави през законодателство", каза днес Кутев.

"Законопроектът ни не е опит за пиар акция на едно лице, а пиар акция на България и на медийната среда", отговори Йордан Цонев. По думите му с поправките е направена крачка "медийната среда да изсветлее". "Да отговори на онези изисквания, които са справедливи, да подобрим оценките си- този закон е за това, а не да се прави пиар на този или онзи. Ние като народни представители ще гледаме ли как неправителствени организации готвят доклади за медиите, които са абсолютно неверни или поне много спорно верни", каза още той.

Проектът задължава всички медии да съобщават собственика си, а информацията да се вписва в регистър. Това ще трябва да правят и онлайн медиите, които досега не бяха законово обхванати. Декларациите с тази информация ще се подават пред Министерството на културата. В тях ще трябва да бъде записано дали действителният собственик заема публична длъжност.

Медиите ще бъдат задължени да декларират и всяко получено финансиране през предходната календарна година, неговия размер и основание, включително информация за човека, който е дал парите. Ще трябва да се декларират и всички договори и тяхната стойност, сключени през предходната календарна година с държавни или местни органи, дружества с държавно или общинско участие, включително в резултат на обществени поръчки. Това важи и за договорите с с политически партии, рекламните договори с лица, осъществяващи дейност, подлежаща на регулация, както и договорите, по които е получено еврофинансиране или пари от други международни финансови институции и донори.

Според Кутев обаче има пропуски в закона. Той подчерта, че хората, които контролират медии и имат едър бизнес, ще могат да финансират изданията без документално да се вижда, че го правят те. Това щяло да става през вериги от компании. Даде пример със "Сашо Дончев, да не говорим за Пеевски".

Те ще са длъжни да подават декларации не само за собствеността по Търговския регистър, но и т.нар. "задкулисни собственици". Ето какво пише в закона:

"Когато лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и/или редакционната политика е различно от действителния собственик на доставчика на медийна услуга, това обстоятелство се обявява в декларацията", пише в закона.

Медиите ще трябва да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик.

Предвиждат се и санкции от 10 хил. до 15 хил. лева, ако такава декларация не бъде подадена. При повторно нарушение глобата ще бъде от 20 хил. до 30 хил. лв. Глобите ще бъдат налагани от Министерството на културата. Освен това се добавя задължение медиите да декларират и кредити, както и пари от европроекти, от държавата или от общините.

Проектът цели и ограничение върху монопола в разпространението на печатните издания - нещо, за което самият вносител Делян Пеевски неведнъж е бил обвиняван. Разпространителите ще трябва също да подават декларации със собствениците си. Ако се установи, че едно лице държи над 1/3 от всички обекти за продажба на дребно на печатни издания, Министерството на културата ще трябва да сезира Комисията за защита на конкуренцията.