В тази мрачна ноемврийска утрин си мисля за паралелните светове. Сигурно, защото съм деформирана от професията си, правя асоциация с едно много тежко хронично психично заболяване.

Но, докато то се лекува успешно, макар и да не можем да го излекуваме, животът ни в паралелни светове с тези на политическата ни класа, е дълбоко нелечимо заболяване и неизменно води до смърт. Не само социална, а и чисто физическа смърт, уви.

Аз лично определям случващото се у нас като хаос. В нашия свят има оставени пред болница пациенти - като чували с отпадъци, които умират. Има жена, незнайно по какви причини, умъртвила децата си. Цяла нощ си мисля какви бури в душата на един човек могат да предизвикат това поведение и какъв ад ще е след това животът, ако изобщо го има...В нашия свят има едно нагло същество, нарочено да ни представлява в европарламента, което си има пиратки в офиса и защитава паметника на културата с тях от протестиращи. В нашия свят сме на трето място по смъртност от ковид в ЕС, а бяхме на четвърто, но биваме убеждавани, че всичко е под контрол и че сме основните виновни за проблемите, с които ужким се справяме добре.

В нашия свят пенсионерите избират кои лекарства да си купят, защото нямат пари, не си правят тестове, защото те струват колкото една трета от пенсията им. И още, и още, и още....

Да видим какво става в света на правоимащите. Там при нужда те тестват без пари, защото си важен, твоят живот е по-специален. Нищо, че дневната ти надница ще покрие сигурно 7-8 теста. В този паралелен на нашия свят линейката идва веднага и те откарва във Военна болница, където доброволства съществото с бомбичките. Там получаваш грижа и внимание, защото това е нормалното и редното. В този друг свят автоматично получаваш актуализация на заплатата, защото "такъв е правилникът" /ах, забравих, че този правилник е 11-та Божа заповед и не може да бъде променян от хората, пък били те и български правоимащи/, получаваш и видими с просто око бонуси в размер на няколко заплати, защото си "специализиран". В този паралелен на нашия свят, когато те осъдят, а си зам. председател на Парламента, започват да те канят по студията, за да си развяваш психопатията

В нашия свят, понеже си получил здраво възпитание от родителите си, от баба си и дядо си, знаеш, че ако стане нещо такова, трябва да се покриеш вдън земя, защото срамиш рода си. Е, в техния това е повод почти за гордост. В техния заставаш в поза на наперен паун и нагло обясняваш, че не си се справил с проблемите, но понеже си отговорен човек, оставаш да ги оправяш. А че си интелектуално и морално семпъл и няма как да се справиш с тях, защото висшата ти ценност е да крадеш, това не се коментира. Това е за плебса. А ти си от патрициите, за които моралните норми даже нямат пожелателен характер, нежели задължителен. Те са за нашия свят. В техния НАС ни няма. В техния за Коледа ще се разменят тлъсти подаръци, защото за тях това е духът на Коледа, а в нашия ще събираме "Капачки за бъдеще".

Къде са, мили хора, пресечните точки на тези два свята. Ами, няма ги. И въпреки всичко аз оставам в нашия свят, където са моите любими хора, където е моята любима работа, където са ЧОВЕЦИТЕ.

Автор: Цветеслава Гълъбова