Нито ден без бисери! Нито посещение без резил! Това е мотото на българския премиер в политиката. Днес отново блесна в Туркменистан, като отбеляза, че толкова много инвеститори сме имали, че вече не сме насмогвали с работната ръка.

Тоя в кой свят живее? Със сигурност не и в България и в реалността. Преките чуждестранни инвестиции първите три месеца са 217,2 млн. евро. Чуждите капиталовложения в страната остава на минус от 254,4 млн. евро към края на март.

Според статистиката за същия период на миналата година сумата отново е била отрицателна, но с едва 52,6 млн. евро. Това се получава, когато потокът на външните капиталовложения е по-малък, отколкото изтеглените от страната чуждестранни капитал. Нещо неясно?

Не разбирам този неистов напън на Главната Мутра за чуждестранни инвестиции. Когато започна прехода, българите се гордеехме с икономиката си. Нашата! Българската! С „Ален мак“, с „Кремиковци“, с „Видахим“, „Девня цимент“, корабостроителниците, заводите, изнасящи за цял свет. Днес управляващите се гордеят с всяко пикливо турско или гръцко цехче за производство на капачки и се снимат гордо на фона на металните бараки.

Което идва и от дълбокото и непреодолимо незнание и липса на интелектуален капацитет да осъзнае какво всъщност са чуждестранните инвестиции. Те са там, където има малко правила, корупция, позволяваща да си правят, каквото поискат и евтина работна ръка. За да калкулират едни печалби, които няма да харчат тук, а в родните си страни!

Но дори тази картинка вече не привлича инвеститори. Защото всички избяхага оттук. Начело с професионалистите, добрите работници и читавите хора. Останаха само дебилите и упоритите, за които България е по-важна от личното оцеляване. И които не искат да оставят род и родина, колкото и да е трудно тук.

Това не е за хвалби. ТОВА Е ЗА СРАМ! Погледнете, българи, какъв малоумник ни управлява! Не се ли срамувате?

Елена Гунчева