Британският журналист и документалист Тим Уиуел разказа в половинчасов подкаст на BBC за това как през последните две години в България се организират силно емоционални кампании срещу инициативи на държавата и нападки срещу неправителствени организации.

Какво се случва с едно общество, когато много хора започват да вярват, че Торбалан в лицето на социалните служби на държавата, може да отведе децата им, пита риторично авторът, предава Дневник. "Това е анатомия на една паника, на разпространяването на страх - не само в Българи, но и в значителна част от Източна Европа."

Заглавието "Паника в България" е обяснено още в първите секунди с разказ от Сливен на Митко Митев - директор на училище "Братя Миладинови" за драматичните събития от 7 октомври 2019 г. В "Деня на паниката" стотици роми - вероятно около 800-1000 души, за 10-15-минути прибират децата си заради слухове и вече свален от интернет видео клип на чужд език във "Фейсбук" как униформени нахлуват в къща и отвеждат деца. "Казаха, че ще ни крадат децата. Социалните служби щели да ги вземат", казва Ангел, един от родителите, на въпроса защо се е втурнал към училището.

"Родителите нахлуваха в класните стаи и грабваха дори децата на съседите, учители се уплашиха, плачеха...", разказва Митев. За броени минути две училища - 6-то и 8-мо, бяха опразнени, нямахме шанс дори да им обясним, че всичко това е една лъжа, допълва той.

"Всичко идва от Норвегия"

В подготовката на документалния си проект, който вероятно ще прерасне в пълнометражен филм, Тим Уиуел обиколи няколко места в България и разговаря с различни хора - роми, лекар, работещ в квартала им, протестиращи срещу "джендъризма", социалния министър Деница Сачева, журналист от "Дневник"...

После Уиуел разговаря с хора от протест в София, където също чува от млади мъже опасения, че някой масово ще отнема деца в цялата страна, защото съсед или лекар щял да докладва на властите с фалшиви твърдения. "Те искат да променят Конституцията, за да отнемат деца. Законът идва от Норвегия, всичко започна там", казва един от тях.

"Норвегия?! Всеки по света ще ви каже, че това е страна на фиорди, дълъг полярен ден, петролни сонди... Попитайте на случаен принцип всеки българин на улицата и ще получите друг отговор", казва авторът. "Добре уредена държава, но могат да ти отнемат детето заради сигнал", казва една от интервюираните. "Добра туристическа дестинация, но съм чувала и че могат да ти онменат детето, ако не се грижиш за него. Но това е добре, особено ако го правят в България в ромските квартали", казва друга.

Знам за какво говорят, защото лично съм разследвал норвежката система за закрила на детето, коментира авторът. Тя има проблеми и е известно, че понякога е склонна да наруши семейните връзки на родител с дете, а случаи стигнаха и до Европейския съд за правата на човека. Но това далеч не означава, че всяко дете в Норвегия е застрашено, допълва Уиуел. Освен това откъде накъде тази система ще бъде приложена в България - в другия край на европа и в съвършено различен контекст? В крайна сметка всичко звучи като конспиративна теория.

Национализъм, религия, морално възмущение

Владимир Шейтанов от "Родители, обединени за децата" (РОД) заявява, че Норвегия плащала милиони евро всяка година на неправителствени организации, за да лобират за налаганего на такива закони в България, с които НПО-та да могат "да търгуват" с деца. "Кампанията на РОД подкрепят водещи партии, плавославната църква, медии... Това е смес от национализъм, религия, морално възмущение", обяснява британският журналист.

"Този закон не предвижда отнемане на деца, това е фалшива новина", казва министър Сачева. Става дума за реогранизация на цялата система за социални услуги, не само на тази за децата, както и че това няма нищо с Норвегия. "Нито едно дете в България не е отнето заради бедност", допълва тя в отговор на едно от основните твърдения на протестиращите. Същите правила, които са записани в проекта за закон, действат от десетилетие, обяснява Сачева.

Норвежките милиони се дават на правителството, а не на неправителствени организации, чиято дейност и без това се лицензира от държавата, казва Уиуел. Освен това в България обект на социални грижи са три пъти по-малко деца, отколкото в Норвегия - страна, много по-богата и с два пъти по-малко население. Това едва ли ще успокои протестиращите.

Телефон деца не отнема

От фондация "Асоциация Анимус" разказват в подкаста за нападките срещу тях заради това, че по договор с Министерство на правосъдието предлагат 24-часовата услуга Национална Гореща телефонна линия за подкрепа и насочване на хора, пострадали от насилие. "Разказват по телевизии и медии, че сме подмамвали по тази линия децата да дойдат в офисите ни, след което сме ги предавали на хора, искащи да ги осиновят или дори, че ги изпращаме в чужбина. Никой не ни слуша, когато обясняваме, че телефон не може да отнеме дете, че ние дори не се срещаме с тях. А и няма начин дете да получи каквато и да е услуга без разрешението на родителите му. Но те ходят по училищата, тайно късат плакатите за линията и после се хвалят какви герои са." Броят на децата, потърсили помощ е намаляла за година с една пета.

Шейтанов категорично отхвърля РОД да създава паника и настоява, че "в България няма паника", независимо от инцидента в Сливен. "Ние само защитаваме 14-вековната традиция на българското семейство." На въпроса не е ли съгласен, че всяко модерно общество има система за социална защита, бившият дипломат отвръща, че модерни общества има и в Китай, Виетнам, Индия без такава система. "Но там също страдат деца", отвръща Тим Уиуел. "Вървете да проверите дали е така в Китай", казва Шейтанов.

"Народът ще се вдигне!"

Репортажът завършва там, откъдето започва - в "гетото" в Сливен с мизерни къщи, зле облечени хора и 36-годишната Райна, майка на 14 деца. "Едва ли в Европа може да се по-беден, цялото семейство живее в една стая. Тя не знае да са отнемани деца на съседите ѝ освен в един случай, когато майка е била открита заспала пияна с бебето в едната ръка и бутилка аклохол в другата."

Посятото недоверие разяжда цялото общество и страната, казва в заключение авторът. В Сливен хората са се успокоил, след като местен пастор евангелист им казал, че законът е спрян заради техния протест. "Какво ще стане, ако все пак той бъде приет?", пита Уиуел. "Народът ще се вдигне!", отговаря един от събеседниците му.