Журналистът оглавява световната служба на Би Би Си

Питър Хорокс посвещава на телевизията повече от половината си живот - цели 35 години. Той започва работа в Би Би Си като стажант, а години по-късно оглавява нюзрума и световната служба на телевизионния оператор. Два пъти носител на наградата БАФТА и е член на британския медиен регулатор.

Публикуваме интервю с журналиста, дадено пред NOVA:

Здравейте, г-н Хорокс. Благодаря Ви, че отделихте време да говорите пред нашата аудитория.

Добър ден, Марина! Благодаря Ви за поканата!

Най-напред, били ли сте някога интервюиран от робот?

Не, не съм. И се надявам да не бъдете като робот, а да ми задавате истински човешки въпроси.

Обещавам. И все пак - Ако имаше варианти да избирате – аз или робот да зададе следващите въпроси, кое бихте предпочел и защо?

Мисля, че един робот разполага с огромно количество знания, но и роботите могат да сгрешат. А вероятно няма да има и емоционална интелигентност, така че като претегля възможностите, предпочитам да ме интервюира човешко същество.

И все пак - мислите ли, че ще дойде време, когато такова интервю ще бъде проведено между човешко същество и машина?

Ами, може би машината ще помага. В моя бизнес и моята работа като журналист, когато правя някое проучване, аз използвам роботи. Задавам въпроси на робот, за да се информирам за неща, които са ми още неизвестни. Той съкращава пътя към информацията, дава възможност да събираш информация много бързо. Та съм въодушевен от потенциала на роботите и изкуствения интелект, но също така съм притеснен от някои от начините, по които с изкуствения интелект може да се злоупотреби.

В този контекст смятате ли, че новите технологии могат да помогнат за разпространението на фалшиви новини или по-скоро да предотвратят това?

Според мен те ще увеличат обема на фалшивите новини. Вече видяхме в американската надпревара за кандидат от републиканската партия как се създават фалшиви реклами, как се подправят снимки, на които се показват срещи на политици с хора, които всъщност изобщо не са се състояли. Така че ще има повече такива манипулации с образи и данни, но също така ще има и повече инструменти, с които по-лесно да се проверяват фактите. Така че те могат да бъдат използвани като инструмент както за добро, така и за зло.

Струва ми се, че става все по-трудно да се прави разлика между лъжата и истината. Сигурна съм, че Ви е известна информацията, потвърдена от Кремъл преди няколко дни, че лидерът на „Вагнер“ Евгений Пригожин е починал - смятате ли, че това е истина?

Мисля, че е истина. Да мисля, че това е истина. Подкрепящите го присъстваха на погребението му в Санкт Петербург. Изглежда, че информацията е вярна. Но, разбира се, има голям обем информация, която идва от Кремъл, или е подклаждана от Кремъл, която е фалшива информация. Мисля, че едно от най-важните неща, свързани с изкуствения интелект и журналистиката като цяло, е да знаеш източника на информацията, когато се позоваваш на нея. Така че едно от интересните неща, които се случват когато роботи генерират информация, е източникът ѝ да бъде правилно посочен, така че хората да знаят откъде е тя.

Да, определено това е тема, което ще играе все по-голяма роля в бъдеще. Но нека се върнем на полето на войната. В медийния сблъсък между Украйна и Русия кой спечели?

Смятам, че Украйна печели! Това означава най-вече Зеленски. Заради личността си. Заради начина, по който използва медиите, социалните мрежи. Заради откритостта, с която Украйна разказва историята си – как е нападната, как народът ѝ се бори… Разбира се, руснаците са умни и влиянието им е голямо в различни страни, включително България. Но в света като цяло хората видяха случващото се в Украйна такова, каквото е. Наистина е инвазия, украинците са засегнатите, те са жертвите. И това е историята, която се разбира по целия свят.

Споменахте България. В интервю за NOVA преди година казахте, че в България руското влияние върху медиите е по-силно, отколкото другаде. Все още ли смятате, че е така?

Определено изглежда да е така. Резултатите от проучванията на общественото мнение и от изборите сочат, че в България има партии, които пряко симпатизират на Русия. Те взимат една четвърт, може би 30% от гласовете. Това показва, че в България има хора, които силно симпатизират на Русия. А това се усеща, влияе се от медиите, особено онлайн медиите. Една организация, в която членувам и аз, води кампания за висококачествена информация в България. Занимаваме се с тази тема. Ясно е, че има доста интернет портали, и нови т.нар. сайтове-гъби, които се създават за разпространение на дезинформация. Изглежда, че в България съществува организирана дезинформация в подкрепа на руската гледна точка.

Но мислите ли, че пропагандата трябва да има политическа подкрепа, за да постига целите си, или може да работи и иначе?

Естествено, може да се създава от обикновени хора, защото социалните мрежи насочват какво казва обществеността, но има доказателства, че има политически контрол и финансов контрол зад про-руските информационни източници особено в онлайн средата.

Изглежда, че сте много добре запознат със случващото се в страната ни. Предполагам знаете колко разделено е обществото ни относно значението на Русия за миналото и бъдещето ни. Мислите ли, че това е знак, че пропагандата е спечелила тук?

Част от това се дължи на историческите връзки, заради езика, заради културата, заради религията. Така че тези симпатии на хората са разбираеми. Но според мен реалностите на нещата, които се случват в Украйна, както и реалността за състоянието на човешките права в Русия, следва да се осъзнават от хората. Разбирам, че начинът, по който информацията достига до хората в България е такъв, че не цялата история става достояние на всички. Важно е журналистите, качествените телевизии, като Вашата, да дават на хората една справедлива и балансирана гледна точка, за да разберат истината за случващото се.

След два месеца ни предстоят избори. Доколко пропагандата ще повлияе на изборите според Вас?

Мисля, че пропагандата играе роля, но хората не са глупави, те могат да преценят сами за себе си. В една демократична държава хората могат да имат определено мнение – срещу това не бива да се противопоставяме. Но повишаването на качеството на информацията, за да могат хората да си съставят мнение на базата на истинната информация, е нещо наистина важно.

Ако трябва да сравните нивото на пропаганда тук в България и другаде в Европа, къде сме ние?

В рамките на Европейския съюз за съжаление България попада в най-лошата част на спектъра. Има редица други страни в Централна и Източна Европа с големи проблеми в рамките на Европейския съюз. А има и други държави на Балканите – мисля, че Сърбия би била най-ярък пример за това, как информационната среда може да е даже по-лоша, където телевизии открито показват симпатиите си към Кремъл, така че положението в България не е добро, но не е най-лошото в Европа като цяло.

Нека поговорим за тема, която бурно се обсъждаше в нашата страна. Вие работите за британския медиен регулатор. Тук журналисти поискаха оставката на Председателката на нашия СЕМ, защото в интервю тя намекна, че информацията за руските зверства в Буча е украинска пропаганда. Ако тази дама е ваша колежка днес, каква би била Вашата реакция?

Боя се, че това не приляга на член на медиен регулатор. Регулаторът следва да бъде независим. Изразяването на спорна политическа гледна точка от какъвто и да било тип е неприемливо за един независим регулатор. Ето защо смятам, че членовете на регулатора следва да се определят с надлежни процедури, да има независима преценка на качествата им, да се назначават заради качествата им. Но като регулатор ти спазваш закона. И трябва да си безпристрастен. Не бива да вземаш страна по какъвто и да било политически спорен въпрос.

И към още една тема, по която следихме с особено внимание тук. Преди няколко седмици трима българи бяха арестувани в Обединеното кралство по подозрения, че са шпионирали за Русия. Вие какво четете между редовете в тази история?

Трудно е да знае човек! В момента историята се гледа в системата на наказателното правосъдие в Обединеното кралство. Всичко, което се знае за нея е, че трима български граждани са арестувани. Изглежда, че може да има връзка с Русия. Съдебната система в Обединеното кралство ще се занимае със случая. Ако се докаже вината им, не се знае, едно от интересните неща, които трябва да научим е как върху тях е упражняван контрол. Как са били ръководени те. Но това зависи от съда. И трябва да изчакаме решението му.

Според опита Ви, какво предстои за тези българи?

Не знам. В Обединеното кралство съдебната система е напълно независима. Съдът ще решава какво очаква тези хора. И ще видим какво е политическото значение на този случай. В момента не можем да търсим политическо значение, защото съдът още не се е произнесъл.

Смятате ли, че това ще се отрази на междучовешките отношения, че на българите ще бъде поставен етикет от британците „о, всички българи са руски шпиони!“ или това би било твърде пресилено?

Вероятно би било доста пресилено, но може да се каже – и за това има доказателства – България има репутация на държава с нивото си на корупция, до известна степен с престъпността – както в Европейския съюз, така и в Обединеното кралство – така че репутацията на България не е силна. Така че всяка вероятна присъда, ако има такава, ще добави към негативния образ на България в Обединеното кралство.

Британски експерти по отношенията между Русия и Обединеното кралство твърдят, че опитите за шпионаж от страна на Русия са повече като бройка и като сериозност в сравнение с времената на Студената война. Наблюдавате ли тенденция в такава посока и какво означава тя за Обединеното кралство, за Европа, за България?

В Европа се води война. Русия и преди това Съветският съюз са много резултатни и инициативни по въпросите на разузнаването и сигурността. Не би било изненада, че нивото на руските разузнавателни операции в Обединеното кралство и в Европа се повишава значително. Това не би ме изненадало.

Вие сте работил в Би Би Си по времето, когато бившият руски шпионин Александър Литвиненко е отровен. Бил сте директор на новините тогава?

Да на нюзрума.

Спомняте ли си как отразихте тази история?

Много добре си спомням, че ни казаха 20 минути или половин час преди полицията да излезе с официалното съобщение. Защото от полицията искаха БиБиСи да е подготвена за реакция на тази извънредна история. Имаше проблеми с безопасността на операторите на БиБиСи на място. Опасността от радиация. Но и с много деликатния въпрос как да кажеш на обществеността честно за нещо, за което не знаеш колко сериозно е. Риска да предизвикаш паника. Та много ясно си го спомням. Много деликатна ситуация беше. За щастие – макар че беше много сериозно за хората, които са били в пряк контакт с отровата – рискът за хората в централен Лондон не беше толкова голям. Можеше да бъде много по-зле. Та беше едни от тези дни на голям уплах в нюзрума на Би Би Си, за които си спомням.

Имало ли е някаква информация, която сте знаели, но не сте искали да предадете, за да защитите аудиторията или хората, които са гледали?

Мисля, че най-важното в тази ситуация беше да се придържаме към фактите. Да сме наясно с опасността да предизвикаме паника. Да. „Никакви спекулации относно неща, които не знаеш!“ Но в същата мяра, ако криеш информация от аудиторията, и после хората разберат, че си я крил, това ще унищожи доверието между телевизията и зрителите. Така че : придържай се към фактите, не спекулирай, изразявай се ясно и казвай истината.

Знам, че има много въпроси относно тази конкретна история, както и относно убийството на българския журналист Георги Марков в Обединеното кралство. Смятате ли че изобщо някой ден ще научим повече за този случай?

От убийството на Георги Марков е минало вече много време. Доста добре известно е участието на българските служби за сигурност и руското влияние в тази връзка. Използваният метод е бил изключителен – чадър, с който е изстреляна капсула с отрова в крака на горкия Георги Марков. Той е работил за българската служба на БиБиСи. И става след това неин директор. Споменът за човек, който умира заради идеите си – той е бил писател, мислител, поет… Бил е в Лондон, защото е искал да бъде свободен да говори за България…. Ужасна трагедия е било. Но също и вдъхновение за журналисти като мен самия, може би и за хора като Вас. Човек плаща с живота си за каузата на свободното слово.

Това би бил чудесен финал на интервюто. Но ще Ви върна към първия въпрос. Попитах дали бихте предпочели човек или робот да Ви интервюира. Отговорихте човек. След края на интервюто – все още ли сте толкова сигурен?

Удоволствие беше да отговарям на Вашите много човешки въпроси. И Ви благодаря!

Много Ви благодаря за това интервю!