Да отпадане задължението за предварителните графици за отпуските и изискването работодателят да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, реши на първо четене парламентът, който с пълно мнозинство от 147 души подкрепи предложените от Петър Кънев от левицата промени в Кодекса на труда /КТ/.

Депутатите разрешиха въвеждането на гъвкаво работно време като се спазва 40-часовата работна седмица, залегнало в правителствения проект. Пленарната зала отхвърли идеята на реформаторите годишнините от Априлското въстание официално да се отбелязват на 1-ви май заедно с Деня на труда.

Одобрените на първо четене промени на социалистите предвиждат още увеличаване от три на седем дни на срока за изпращане на уведомление до НАП за сключените договори.

Възстановява се действащата до 2012 г. възможност работодателят да прекратява с предизвестие трудовото правоотношение с лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Мерките, насочени конкретно за микро- и малките предприятия, регламентират да отпадане задължението за предварително писмено уведомяване на Инспекцията по труда за удълженото работно време; за предварително съгласуване със синдикатите Парламентът регламентира и възможността за сключване на трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа с регистрирани земеделски производители - предложението е на Министерския съвет.

Те ще са за не повече от 90 работни дни в календарната година, като мотивът е осигуряване на заетост на между 60 и 100 хиляди, работещи в сивия сектор. За времето на наемане работникът се осигурява само във фонд "Пенсии" и фонд "Трудова злополука и професионална болест".

Вноските за социално и здравно осигуряване се правят авансово от работодателя и времето по този вид трудов договор не се признава за трудов стаж. Текстове променят и Кодекса за социално осигуряване, за да се даде право на наетите сезонно в селското стопанство да не бъдат лишавани от обезщетенията за безработица, които получават. НС отхвърли и четирите законопроекта на "Атака" за промени в трудовия кодекс.

Те предвиждаха по-високи обезщетения при пенсиониране на учители, които да бъдат осигурени чрез брой заплати, съответстващи на годините трудов стаж в системата; предимство при наемане на български работници пред тези от ЕС; законови гаранции за своевременно и в пълен размер изплащане на заработеното при съвестно свършена работа както и определяне на минимална работна заплата у нас, съотносима с аналогични средни минимални възнаграждения в ЕС.