Македонският пианист Симон Трпчески ще открие 61-вото издание на Международния фестивал ММД заедно с Русенска филхармония

Броени дни след изключително успешния си концерт на Лондонска сцена македонският пианист Симон Трпчески ще открие 61-вото издание на Международния фестивал ММД заедно с Русенска филхармония, дирижирана от нашия именит съгражданин Маестро Емил Табаков!

На 11 март, петък, от 19:00 часа в Доходното здание ценителите на вечното изкуство ще имат удоволствието да съпреживеят четирите скици за голям оркестър на Димитър Ненов, Сол-мажорният концерт за пиано на Морис Равел и трите симфонични ескиза “Морето” на Клод Дебюси.

Симон Трпчески печели възхищение не само със своята впечатляваща виртуозност и дълбока експресивност, но и с харизматичното си сценично присъствие. Стъпвайки на международната сцена преди 20 години като артист от Новата генерация на БиБиСи, той прави невероятно бърза кариера, която не поставя граници. Свири с над сто оркестри от 4 континента в т.ч. Лондонски симфоничен оркестър, оркестър Филхармония, оркестър на град Бирмингам, Националния оркестър на Франция, Кралският Концертгебау, Немски симфоничен оркестър (Берлин) и Дрезденска филхармония. В САЩ солира често с оркестрите на Кливланд и Филаделфия, с филхармониите на Лос Анджелис и Ню Йорк, Сан Франциско, Сейнт Луис, Сиатъл и Балтимор. Свирил е и с оркестри в Япония, Сеул, филхармонията в Хонг Конг, Сидни, Аделаида, Мелбърн и Нова Зеландия.

Възторжено аплодирани са рециталите му в големите концертни зали в Ню Йорк, Сан Франциско, Вашингтон D.C, Лондон, Париж, Амстердам, Милано, Мюнхен, Прага, Хамбург, Билбао, Истанбул, Дъблин и Токио.

През 2009 той получава президентския орден за заслуги към Македония, който се връчва на чужди и местни изтъкнати личности, допринесли за утвърждаване на Македония в чужбина. През 2011 той е първият в страната, който получава титлата „Народен артист на Македония”.

Емил Табаков е сред водещите днес български диригенти и композитори, автор на симфонична, вокално-симфонична и камерна музика, артист с международна известност и особен принос за развитието на националната музикална култура. Започнал кариерата си от Русенската филхармония през 1976, като световноизвестен диригент той е един от най-големите посланици на българската култура по света. Гастролира сам и с ръководените от него оркестри в почти всички европейски страни, както и в САЩ, Австралия, Канада, Япония, Южна Корея, Сингапур, Тайван, Бразилия, Южна Африка и др.

В неговата забележителна международна кариера се открояват концертите му с оркестри от класата на Националния оркестър на Франция, със симфоничните оркестри на Арена ди Верона, Оркестъра на Московското радио,оркестрите на Вестфален, Бохум, Сеул, Токио, Рио де Жанейро, Сао Паоло, Монтерей, както и с Филхармонията Джордже Енеску – Букурещ, Атинския филхармоничен оркестър, Държавния симфоничен оркестър на Истанбул, Президентския симфоничен оркестър в Анкара и др.

Носител е на престижни национални награди в областта на музиката – Музикант на годината на БНР за 1992, Мъж на годината на Международния библиографичен център в Кеймбридж, един от 100-те най-добри професионалисти според Международния библиографичен център за 2012. Носител е на най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век“, огърлие.

В своя дълъг творчески път оркестърът на Държавна опера -Русе е натрупал богат репертоар – класически и съвременен. Редица творби на Дмитрий Шостакович, Сергей Прокофиев, Паул Хиндемит, Рихард Щраус, Парашкев Хаджиев, Константин Илиев, Красимир Кюркчийски са били изпълнени за първи път в Русе. В историята на оркестъра могат да се прочетат имената на някои от най-големите диригенти не само от България, но и в световен мащаб: Курт Мазур, Карло Цеки, Евгени Светланов, Валери Гергиев и други, и солистите: Светослав Рихтер, Рудолф Керер, Игор Ойстрах, Леонид Коган, Руджиеро Ричи, Владимир Спиваков, Франко Петраки, Робърт Коен и др.

Русенските оркестранти имат редица международни турнета, преминаващи на високо художествено ниво в почти всички европейски държави, както и записи в Златния фонд на БНР, БНТ и Берлинското радио, на грамофонни плочи и компактдискове.

През 1923 композиторът Димитър Ненов е принуден да работи като пианист в едно от първокласните кина в Дрезден, по негови думи най-доброто, а годините на Ваймарската република съвпадат с разцвета на нямото кино в Германия. Можем само да предположим, че някои от настроенията в неговите Четири скици за голям оркестър са внушени от класически филми като Нибелунгите на Фриц Ланг, Носферату, една симфония на ужаса и Последният човек на Фридрих Мурнау и др.

В Четирите скици, оркестрирани в духа на импресионизма, наситени с богата образност и настроение, авторът за пръв път се обръща към народната песен, която звучи във финала, преосмислена през самобитната му творческа индивидуалност.

За Четирите скици за голям оркестър, които композира през 1924/25 Ненов казва: “…щом си българин, не може да не твориш български, а духът, българският, който живее в нас, ще кристализира постепенно и ще доведе до истинското българско [...] Щом е Неново, то е и българско.”

Може да се каже, че Морис Равел завършва своята творческа еволюция, създавайки двата си клавирни концерта – Сол мажор, посветен на Маргарита Лонг, и Ре мажор (за лява ръка), посветен на Паул Витгенщайн. Към композирането им пристъпва веднага след завръщането си от Америка.

През 1931 пред Daily Telegraph Равел споделя: “И двата концерта са замислени и написани по едно и също време. Първият е концерт в истинския смисъл на думата в духа на Моцарт или Сен-Санс. Считам, че музиката на концерта може да бъде весела и блестяща, без да претендира за дълбочина или драматичен ефект…Мога да сравня наличието на елементи от джазовата музика в концерта с цигулковата си соната.”

Посрещнат възторжено още на премиерата си на 14 януари, 1932г. в Париж в изпълнението на Маргарита Лонг, под диригентството на автора, сол-мажорният концерт успешно тръгва на дълго турне из Европа. В Белгия, Австрия, Румъния, Унгария, Чехия, Полша, Холандия той се превръща в новата сензация в музикалния живот, а за Равел – в тържествен епилог на артистичното общуване с публиката.

Първото изпълнение на Морето на 15 октомври, 1905г. в Париж, е посрещнато недружелюбно и дори враждебно. Съвременниците не могат да приемат творческата смелост на Дебюси, нетрадиционната, свободно разгръщаща се форма, фрагментарния тематизъм, уникално и щедро заливащите ги натурални ладове и хроматизми, странните пентатонични и богато орнаментирани мелодии... Творбата предизвиква оживена полемика, в която най-позитивна позиция заемат тези, които виждат новите тенденции в естетиката и стила на Дебюси.

И когато през януари 1908 на диригентския пулт застава самият Дебюси, суперлативите не закъсняват – най-добра партитура, въплъщение на всичко най-музикално, истинска симфония... Създаването на пиесата е свързано не само с възхищението на Дебюси към природата, а и с една нова любов в сърцето му – след развод с Мари-Розали Тексие през 1904, композиторът се жени за Ема Бард и посвещава Морето на новата си съпруга.

Обожествяването на величествената природа пронизва трите ескиза, представящи с изключителна живопис три състояния на морето – от гладката тиха повърхност, дремеща под пелената на утринната омара, през възхитителната фантастична игра на вълните, до тътена на водната стихия и яростната борба с неукротимия вятър.

Билети на каса Опера: понеделник - петък от 10.00 часа до 18.30 часа и на https://www.ruseopera.com