По данни на МВР от началото на годината у нас са подадени 11 877 молби за закрила

Оказва се, че следите на 10 и дори 20 мигранти от бежанския център от отворен тип могат да се губят със седмици. Темата беше провокирана след инцидента с тримата сирийци, които бяха убити от мълния в центъра на София. Беше установено, че те са напуснали центъра в Харманли без предупреждение. Разследването по друг казус с автобуса-убиец, пълен с мигранти също установи, че основният обвиняем е нарушавал правилата за престой.

Свиленградските села Щит, Сладун и Маточина са първите населени места, които мигрантите виждат по пътя към Западна Европа, преминавайки оградата с Турция. "Беше напливът 2014 г. 500 човека лично аз съм върнал на полицията", разказва Христо Георгиев пред БНТ.

Днес обстановката е далеч по-спокойна, но въпреки това опитите за преминаване с помощта на каналджии продължават. "Прескачат, обаче, те по границата ги хващат и ги връщат обратно. Днес хеликоптер мина", казва още Христо Георгиев.

Малкото останали хора в селата разказват, че през последните месеци трафикът се прехвърлил към по-гористите участъци на Сакар планина. "Повечето вървят долу по границата - село Маточина, Малко Търново. С тези стълби вървят, бягат и няма оправия".

Една от причините е теренът. "При нас е по-тихо, нашата граница е по-чиста. Ние нямаме гора тук". Ако успеят да преминат границата, мигрантите най-често се крият в дерета и изоставени постройки.

Това изоставено поделение се намира на около километър от границата с Турция. Мястото е превърнато в импровизиран лагер за престой, навсякъде могат да се видят изоставени бутилки от минерална вода, дрехи и раници.

Сградата е скрита от гъстата растителност. Почти във всяка стая могат да се видят следи от престой. По пътя, свързващ селата, почти не минават коли. Подобни места са удобни за каналджиите, които след това осигуряват транспорта по няколко направления към София.

Данни на МВР показват, че за първите осем месеца от началото на годината на границата с Турция са задържани 973-ма мигранти, а на самия граничен пункт 209. Преобладаващи са сирийците и афганистанците.

Търсещите закрила имат определен периметър, в който могат да се движат през деня и той обхваща област Хасково. За по-далечни разстояния трябва да се подават заявления. "Има хора, които не подават молба. Спонтанно решават и тръгват. Най-вероятно предполагаме, че това са организирани групи и те в даден момент получават знак, че ще продължат пътуването си. Има по цяла седмица никой не е установен да отсъства. Има други седмици, където имаме по 10-20 човека, които отсъстват от някой център", казва Мариана Тошева, председател на Държавната агенция за бежанците.

Ако при проверка се установи липса от центъра единствено могат да подадат сигнал към МВР. Така следите на избягалите мигрантите се губят, докато например не бъдат задържани в друга страна на ЕС, или пък решат да се върнат. От Държавната агенция за бежанците заявиха, че в момента входящите трансфери са около 4-5 на седмица.

"Имали сме заявки предишни месеци за чартъри. Така че 4-5 човека на седмица - това е наистина брой хора, които ние може да приемам обратно", каза още Мариана Тошева. В Харманли обаче не липсват случаи, при които мигранти решават да останат в България.

"Има някои, които отвориха бръснарници, магазинчета за телефони, дребни бизнеси, които явно им се отдават. Който се интегрира се интегрира, който си чака пари от Германия си чака, който иска да се занимава с престъпна дейност той си се занимава", каза Теодор Благоев.

По данни на МВР от началото на годината у нас са подадени 11 877 молби за закрила.