Проф. Николай Овчаров разкрива непознати детайли от проучване на израелски специалисти

Автентичен автограф на един от стълбовете на българското Възраждане - Софроний Врачански, е открит в манастира "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в Йерусалим. Това разкри професор Николай Овчаров, коментирайки фотографското проучване на израелските учени Михаел Чернин и Шай Халеви от Израелската служба по антики.

Изследването, за което първо съобщи израелският вестник "Джерузалем пост" и по-късно БТА, разкрива десетки български надписи в гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим. Сред тях особено значение има автографът с текст: "Хаджи Стойко от Котил. Година 1776".

Професор Овчаров, който е прочел в оригинал цялата статия на двамата израелски учени, уточнява, че подписите на Хаджи Стойко от Котел всъщност са два, като вторият е силно повреден.

"Пасажът с коментарите на авторите след разчитането на текстовете променя много представата ни за историята на нашето закъсняло Ранно Възраждане", отбелязва българският археолог.

Идентифициране на автографа

Според превода, предложен от професор Овчаров, израелските изследователи правят пряка връзка между откритите надписи и Софроний Врачански: "Котел е известен като родно място на един от стълбовете на Българското Възраждане – българският писател и интелектуалец поп Стойко Владиславов, по-известен с монашеското си име, получено след назначаването му за епископ на град Враца - Софроний Врачански".

Въпреки че в автобиографията на Софроний Врачански не се споменава пътуване до Йерусалим, израелските учени отбелязват, че в нея "се мълчи и за други важни събития от живота му, като срещата с прочутия Паисий Хилендарски". На базата на това те предлагат "Стойко от Котил" да бъде идентифициран със Стойко Владиславов - Софроний Врачански.

Исторически контекст

Професор Николай Овчаров подчертава значимостта на откритието: "По този начин според двамата авторитетни колеги от Израел вече разполагаме с автентичния автограф на втория, наред с Паисий Хилендарски, велик родоначалник на Българското Възраждане."

Той припомня известната среща на двамата възрожденци в Котел през 1765 година, когато Паисий Хилендарски показва току-що написаната "История славянобългарска", от която Софроний Врачански прави така наречения Първи Софрониев препис.

Изследването на Михаел Чернин и Шай Халеви разкрива още, че с термина "българи" се обозначават и хората, идващи от всички части на Македония. Те отбелязват специално надпис от 1881 година, в който е записано "Хаджи Атанас от казата Солун, от село Негован" - селище, считано за един от центровете на българската национална идея в Македония.