Давам си сметка, че това, което ще кажа няма да се хареса на немалка част от ФБ-приятелите ми

Но аз не пиша тук заради лайкове и одобрявания. А защото държа да си кажа личното и никого не ангажиращо мнение. Дори да се окажа във все по-привичното ми малцинство от един човек - аз.

За мен отказът от диалог е проява на безперспективно политическо мислене. То затръшва врати, вместо да гради мостове. То предизвиква същия отрицателен отговор когато някой ден ти се нуждаеш от подобен диалог.

За мен отказът от диалог е белег не на сила, а на слабост, не на последователност, а на фанатизъм. Липсата на диалог обрича политиката на паралелни и непресичащи се монолози. А и сто монолога не правят един диалог.

За мен отказът от диалог е не правене на политика, а убиване на политиката. Самата същност на политиката е диалогична, тя изисква разговаряне, преговаряне, договаряне. Или поне максимални усилия за това и към това.

За мен отказът от диалог е не стратегия, а стратегическа слепота. Смисълът на диалога е да се търси съгласие около стратегически приоритети. И вече ако то не се получи, все пак да можеш да кажеш Опитах да потърся консенсус около стратегически приоритети и ако не успях, то не е заради мен. Но в името на тези стратегически приоритети отново и отново съм готов за диалог!

За жалост, смисленото и обмисленото политическо поведение не се прави на инат и напук, не се осъществява чрез предубеждения и догми. И колкото и да са демократични проповядваните от теб принципи, дали наистина те са демократични принципи, а не формално правилни фрази, се показва и доказва от начина, по който ги отстояваш.

Демократ си, ако този начин е демократичен. Останалото е поредно настъпване на мотиката, удряне по челата и вечния погрешен въпрос Какво стана?

Верният въпрос, обаче, е Защо то стана?

Николай Слатински