Безброй топоними и хидроними по нашите земи не са променяли имената си от хилядолетия.

Това е странно, ако вярваме на упоритостта, с която някои среди опитват да ни убедят, че населението тъдява почти изцяло се е сменило през тъй нареченото Велико преселение на народите и мнимите нашествия на готи, гепиди, славяни, хуни, българи, авари и какви ли не още народи.

Тракийският произход на имената, с които и досега наричаме редица реки, планини и селища като цяло не се оспорва, но пък съществува колкото нелеп, толкова и смешен спор за етническия характер на племето, „донесло“ съвременното име на най-голямата река, протичаща през някогашното българско землище - Дунав.

Дълги години се приема почти безкритично, че думата има старогермански корени. Аргументът е, че в творбата „Диалози“ на Псевдо-Кесарий намираме следния текст, писан вероятно през 4 век сл. Хр.:

„Едната от четирите реки, които изтичат от райския извор, наречена Фисон в нашето Писание, се нарича Истър от гърците, Данувий — от римляните и Дунав(ис) — от готите.“

Ето казано е в прав текст, че името Дунав, с което и до днес много славяноезични народи наричат тази река, е било използвано „по-напред“ от „старите германци“. За моя изненада, в последното издание на Български етимологичен речник готската етимология продължава да се приема като възможна — само заради историческото ѝ свързване с готите, — но вече се разглежда като малко вероятна. Тя се оспорва с контра-аргумента, че думата „дунав“ има абсолютно сигурна славянска етимология, докато трудно може да се обясни през германските езици, пише сайтът otizvora.com.

Типични примери:

• староруски — дунай = поток;

• полски диалект — dunaj = дълбока вода с високи брегове;

Също така и други реки на територията на славянски държави, като България, Хърватия, Чехия, Полша и Словакия, а дори и в днешна Румъния, носят подобни имена: Дунайовице, Дунажице, Дунавец, Дунаец, Дунайец, Дунайчик, Дунавото и др. Линвистът Владимир Георгиев директно се е произнесъл, че името Дунав е дако-мизийско, сиреч — тракийско, но аргументът му, изложен в БЕР, том 1, се основава на някаква „реконструирана“ (чиста проба въображаема) дума *Dōnavi(s).

Не е нужно да се разхождаме из държави от цяла Източна Европа, нито да „реконструираме“ дако-мизийски думи. Достатъчно е, след като сме прочели горното сведение на Псевдо-Кесарий от том I на ГИБИ да разлистим и следващия том II. А там попадаме на доста подробна информация, осигурена от Йоан Лидийски.

„Константин I, както се каза по-напред, въпреки желанието си лишил ромейската държава от Скития и Мизия, както и от данъците, получавани от тях. А войските, които охранявали обърнатия към север бряг на Истър, той разпръснал из Долна Азия, страхувайки се от узурпация. Струва ми се, че трябва да разкажа накратко за името на реката, като се отклоня за малко от целта си. Защото намираме, че тя се нарича, ту Истър, ту Дунав, така че трябва да се даде обяснение.

В първа книга от записките си за Галия, Цезар казва, че Рейн и Истър извират от един извор от Ретските планини, които са част от Келтската планинска верига. Те се спускат към морето, без да променят името си — нито единият, нито другият. А Истър, като остави брата си Рейн да се отдалечи към залязващото слънце, сам се отделя към изток и запазва своето име до Панония, която елините нарекли Пеония, променяйки името ѝ за благозвучие и за да избегнат варваризма, и до Сирмиум,6 който някога беше честит ромейски град, а сега е гепидски.7

И когато Истър се извива към Тракия, загубва сред местните жители предишното си име [римското и келтското Дану(б/в)ий] и се преименува Дунав. Траките го нарекли така, защото около северните планини, гдето духа и тракийският вятър, въздухът е почти винаги влажен от обилната влага, която се намира под него. Така те го смятат причина за честите им дъждове. На родния си език те го наричат облаконосния Дунав.

Прочее Константин загубил Скития и Мизия, и данъците от тях, както казах.“

Можем ли да се доверим на Йоан Лидийски?

Този автор, живял между 490 г. и 565 г. сл. Хр., е роден в Лидийска Филаделфия, откъдето идва и прякорът му. Не е бил тракиец по произход, но е живял сред траки и работил с тях. Заемал е високи служби при император Анастасий I, а след това и при тракийския владетел Управда-Юстиниан Велики.

Обърнете внимание на това най-важно изречение по разглежданата тема:

„Траките го нарекли така [Дунав], защото около северните планини, гдето духа и тракийският вятър, въздухът е почти винаги влажен от обилната влага, която се намира под него.“

А сега го сравнете със следното изречение от Български етимологичен речник относно думата Дунав:

„Произв.: дунавски, дунавец = северен вятър (Тотлебен, Плевенско, Копривец, Беленско, Раданово, Търновско, Търговище), и дуналия10 в народните песни.“

Йоан Лидийски определено е знаел какво говори. Това се подразбира и от цялостните му правдиви описания на тракийците през 5-6 век.

Псевдо-Кесарий също е знаел какво говори. Да, името Дунав е готско. Просто защото готско е друга дума за гетско и/или тракийско.