Местни жители разказват интересни истории

Какъв е произходът на името на квартал "Долапите"?

Отговор на този въпрос се опитва да даде един от старите жители на русенския квартал. Ето какво разказва в социалната мрежа Иван Михайлов:

"Когато заживях тук, а това беше в далечната 1961 година, като дете ми беше смешно, как едно "село", може да носи името на кухненски шкаф "долап", защото детското ми съзнание, не можеше да предположи/допусне, че тази дума може да има и друго значение. Същото това детско любопитство, явно ме е карало да търся отговор на този въпрос.

Не знам откога населеното място носи името Долапите, но съм научил това от разкази на местни хора, които отдавна не са между живите. Както по-възрастните жители на квартала знаят, поречието на Русенски лом от Новата махала, та може би чак до Басрабово е било бахчи (Значение на думата бахча мн. бахчи, ж. Остар. Зеленчукова градина). Та в тези бахчи, са се произвеждали плодове и зеленчуци, задоволяващи нуждите на големия град.

На всеки стопанин е ясно, че без поливане, не може да се очаква добра реколта, а единствен източник на вода, освен дъждовна, е оставала реката. Именно затова тези бахчи са ситуирани в поречието и в непосредствена близост до реката. Всеки е търсил начин, по който да накара водата от реката да стигне до вадите в градината, та ето сега стигаме и до отговор на въпроса.

Единствено в землището на сегашния квартал, са били изградени няколко на брой - 6 или 7 съоръжения за поливане, които са се наричали "долапи". Самото съоръжение е било изградено зад дигата, тоест до дигата но в бахчата и е представлявало правоъгълен кладенец с облицовани с камък стени с размери около 2Х4 метра и толкова дълбок, колкото е било необходимо, за да може водата от реката да се просмуква и да има достатъчно място за да се потопи дървено колело (като воденичните, които мнозина са виждали в Етъра или по картинки в приказките), което от своя страна означава, че дълбочината е била минимум 4-5 метра.

Колелото се е задвижвало с животинска сила - кон или вол, а защо не коне и волове, които са обикаляли в кръг, карайки колелото, (обратно на воденичното, където водата върти колелото) да вади вода, която се излива в "савак" (специален улей от дърво), който да отвежда водата в основната вада, от която става разпределието и по страничните вади, така че да достига до всички отглеждани растения. В един такъв долап сме играли като деца през годините между 1962 - 1970. Той беше дълбок около два метра и частично запълнен, но при повишаване на нивото на реката, се появяваше на дъното му вода.

Намираше се от другата страна на реката, зад дигата вдясно от мостчето до бившето училищно опитно поле. По-нагоре (срещу течението), някъде в района на "високия камък" и малко под "разделена" имаше останки от още два, но бяха останки. Този до опитното поле беше много запзен. Ако се направят "разкопки" вероятно ще бъде открит непокътнат, само запълнен с пръст. Това знам аз. Ако някой знае нещо друго, нека допълни.

Открих снимка на забележителното съоръжение, което е изградно и се намира в двора на единствения на Балканите Музей на гурбетчийското градинарство в Лясковец и дава обща представа за конструкцията му".