"Преди 30 години се говореше, че ще изселват цялото Момино. Толкова бил токсичен уранът. Даже Тодор Живков идва. Посрещнаха го в стола на предприятието. Гощаваха го, говориха нещо. После замълчаха. Ама радиацията е страшно нещо. На всичките ми съученици в училище им пожълтяха зъбите. Моите опадаха на 16 години, още преди да отида в казарма", разказва 45-годишният Валентин Докторов и с широка усмивка показва трите си останали изпочупени зъба, предаде Марица.

Заедно със 72-годишния Илия Георгиев седят на пейка в центъра на селото и коментират наболялата в последните дни тема за урана. И двамата са притеснени, но твърдят, че няма какво да се направи. От години знаели, че водата и почвата тук са отровени. Но никой нищо не казвал официално. Носела се мълва, че трябва да минат 10-15 години, за да има реколта. „Ама на земята със сондите и сега всичко мре. То и колко приятели измряха. Всички, които имаха нещо общо с „химията”, си отидоха. Никой не е дошъл да ни каже какво става, да направи замервания”, вдига рамене Валентин. 

Миналия ден прочели във вестника, че има уран във водата на много места. Въпреки това продължават да пият от чешмата у дома, защото нямат избор. „Няма кладенци, няма водоноски. С една пенсия не мога да си позволя да купувам бутилирана вода. И да ме е страх, няма какво да направя. Живуркаме тук, докато ни е писано. Това е. Тя моята е ясна, младите да му мислят”, разсъждава Илия Георгиев.