"Има сведения за открити острови от пластмасови боклуци в Черно море"

Това заяви доц. д-р Траян Траянов, член на Съюза на учените във Варна и пенсионирал се експерт от Института по океанология във Варна пред Glas.bg

Траянов коментира, че близо 6 месеца след публикуваното от него известие в Съюза на учените, с хипотеза, че в Черно море има „плаващи острови от пластмасови боклуци“, е било получени съобщение, че руски учени са открили първите острови от пластмасови боклуци в Черно море.

В периода 18 до 26 септември 2019 г., работейки по програма за мониторинг на делфините в Черно море, облитайки със самолет-амфибия морската повърхност на руското крайбрежие на Кавказ с отдалечаване от брега на 200 км, са регистрирали 450 малки и по-големи струпвания от плаващи пластмасови боклуци.

„На места самолетът летял над огромни петна от боклуци няколко минути. На пръв поглед вида на „плаващите пластмасови острови“ бие на очи, че те ще възпрепятстват на проникването на слънчева светлина под тях, където в тъй наречения евфотичен слой протича фотосинтезата и всички свързани с това негативни последствия, като намаляване на първичната продуктивност на фитопланктона и на обмена на кислорода между атмосферата и водното тяло“, посочи той.

„Това, което се вижда на снимката, е само върха на айсберга. Какво има в дълбочина не е ясно. Под водата разкъсаните парчета пластмаса са от повърхността до няколко метра дълбочина. Поради малкото си относително тегло тези парчета пластмаса не могат да потънат под границата на слоя на скока на температурата или под слоя на скока на плътността и се „реят“ и „ дрейфат“ с теченията десетки години. При наши изследвания във Варненския залив през август 1998 г. разкъсани парчета пластмаса с причудливи форми плаваха от повърхността или на няколко сантиметра под нея до няколко метра в зависимост от дълбочината и термохалинния профил. Парчетата пластмаса се „въртяха“ в едно подводно циклонално, с посока обратна на часовниковата стрелка течение с ширина 2-3 m и дълбочина 4 m (до дъното)“, разясни доц. Траянов пред Радио „Фокус“ – Варна.

По думите му със сигурност „плаващите острови“ ще се окажат и препятствие за миграцията на рибните пасажи. „Известен е фактът, че причината за изчезването на черноморската скумрия през 50-те години на миналия век е повишаването на солеността в североизточната част на Черно море в резултат на построяването на язовири на реките Днепър и Днестър“, коментира още специалистът.

Освен това делфините, „въоръжени“ с акустика, но дишащи с бели дробове, също ще бъдат принудени да избягват и обикалят тези плаващи острови. Що се отнася до миграцията на птиците и пътя Via Pontica над Черно море прелетните птици показват приспособимост - например избягват мачтите на ветрогенераторите по северното ни крайбрежие. За водоплаващите птици, обаче островите и плаващите с повърхностните течения макросинтетични отпадъци ще окажат негативно влияние.

„При регистриране на въртопа от пластмасови боклуци през август 1998 г., във Варненския залив, вече от брега, станахме свидетели на грозна случка. От водната повърхност излетя гларус, на единия крак на който бе заплетена дълга пластмасова лента. Гларусът летеше влачейки зад себе си лентата, като транспарант с реклами от лек самолет, грачеше и се упъти към първите високи блокове на бул. Приморски, за да кацне и си помогне с клюна за освобождаването на крака си. Плаващите острови ще бъдат препятствие и за навигацията – риболовни, търговски, пасажерски кораби и яхти, както и военните кораби ще трябва да се съобразяват с тях.

Разкъсани парчета пластмаса могат да задръстят кингстоните и да нарушат работата на двигателите им. Известен е случаят с излизането от строя през август 1991 г. на корабите с подводни криле тип „Комета“ поради струпване в повърхностните води на Варненския и Бургаски заливи на ктенофори Mnemiopsis leydi.

Попадайки в тръбопроводите на охладителната система белтъка на ктенофорите при 800 С коагулира и се отделя по стените (подобно на накип при парните котли), което води до прегряване на двигателите. Въпреки че „плаващите острови“ са открити в югоизточната част на Черно море, имайки предвид схемата на повърхностните течения, може да се каже че бедата чука и на нашата врата. Хидрографи, океанолози, морски еколози ще трябва да следят „дрейфа“ на тези острови и техните характеристики (плътност на квадратен метър, състав на пластмасите, дълбочина). Морските учени следва да приложат и предложат иновативни методи за изземването на пластмасите от повърхността на морето, както и за утилизацията или унищожаването им“, каза в заключение доц. Траянов.