Изследванията на българите са уникални, тъй като те са единствените, които проследяват пътя на вируса с такава детайлност

Български учени направиха значителни открития за това как COVID-19 прониква в клетките. Екип от Института по молекулярна биология към БАН, воден от доц. Стойно Стойнов, посвети последните няколко години на изследване на маршрута на коронавируса в клетката. Техните усилия са уникални, тъй като те са единствените, които проследяват пътя на вируса с такава детайлност.

Всичко започна в началото на пандемията, когато улиците и площадите бяха пусти, училищата затворени, а болниците препълнени. В този труден период, екипът на доц. Стойнов намери начин да продължи научната си работа, въпреки че много други лаборатории спряха дейността си. „Ние имаме много добър център за светлинна микроскопия, един от най-добрите в Европа. Ние по принцип не изследваме вируси, но знаехме, че можем. Когато настъпи пандемията, повечето научни лаборатории спряха да работят, докато ние имахме условията да работим самостоятелно“, казва доц. Стойнов пред bTV.

Използваните в изследванията вирусни частици не са истински вируси, а псевдовирусни частици. Тяхната структура е идентична с тази на истинските вируси, но те не съдържат геном и не могат да заразяват. „Тези частици ги създадоха в лаборатория в Солт Лейк Сити, но нямаше кой да ги изследва и те ги пращаха при нас, за да можем да ги изследваме. И така направихме тази колаборация всъщност. Ние виждаме, че можем да дадем нещо, което другите не могат да направят“, обяснява доц. Стойнов.

С помощта на светлинна микроскопия, учените успяха да наблюдават как вирусът навлиза в клетката. Коронавирусите имат мембрана, която им позволява да проникват в клетките чрез фюжън, процес, който трае около две минути. След като вирусната частица проникне в клетката, тя се движи по везикулите, които служат като транспортна система.

Едно от най-важните открития на екипа е свързано с промените в pH по време на навлизане на вируса. „Факт е и първата дейта база, където всеки свободно може да влезе и види какво става, когато вирусната частица вече е при клетката“, добавя доц. Стойнов.

На въпроса дали вирусът е естествено възникнал или има човешка намеса, доц. Стойнов коментира: „От нашите изследвания това не може да бъде направено, но други лаборатории имат други подходи, с които изследват този въпрос. Това, което аз мисля, е, че не е направен нарочно. Дали от човешка дейност нещо е помогнало, е неволно“.

Екипът, състоящ се от четирима учени от България и двама от Солт Лейк Сити, работи неуморно в продължение на месеци, за да разкрие тези важни детайли. Тяхното изследване предоставя безценна информация, която може да бъде от огромна полза при разработката на нови лечения и ваксини в бъдеще.

Уникалната разработка на Института по молекулярна биология към БАН вече е достъпна за широката публика на адрес: https://covidynamics.imb.bas.bg/. Това откритие не само разкрива нови аспекти на поведението на вируса, но и подчертава значението на международното сътрудничество и продължаващите усилия на учените в борбата с COVID-19.