Сълзи в очите, сребрист блясък в косите, много музика, песни и танци – това е най-краткото, но точно определение за срещата по повод 60-годишнината от основаването на оркестър „Етър“ в Ценово.

За да уважат юбилярите на празника дойдоха много бивши и настоящи колеги от всички кътчета на страната, общественици и почитатели на музикантите. Залата в буквалния смисъл на израза се „пръскаше по шевовете“ от гости, а поздравителните адреси и пожеланията,  музикалните изпълнения не спряха да се леят с часове. С бурни аплодисменти и продължителни овации беше посрещнат специалният подарък на кмета на общината д-р Петър Петров – традиционна българска пита във формата на тъпан. И членовете на оркестъра, и многобройните гости останаха силно впечатлени от изпълненията на Детска фолклорна група „Славейче“ – Петя, Радостина, Бранимир. Те със сигурност ще бъдат новото попълнение на формацията, по известна като Ценовската музика. Празникът беше организиран от НЧ „Христо Ботев“, откъдето юбилярите получиха като подарък специално изработени чаши и часовници.

Повече от тридесет души са свързали живота и съдбата си с оркестър „Етър“. През годините съставът се е превърнал в своеобразна академия за млади музикални таланти от района. И до ден днешен по.възрастните не престават да предават опита си, наученото през годините за тънкостите на занаята. Музикалната дарба не спира да се предава от родител на дете, от дядо на внуче. Повечето от децата на бившите музиканти не спират да се занимават с музика на наши и международни сцени. За жалост част от основателите на състава вече се преселиха във вечния си дом.

Още от основаването си оркестърът е избрал името „Етър“. Така се нарича районът по долното течение на река Янтра, която преминава и през Ценово. Преди шестдесет години в общата еуфория да не изостават в развитието си и да са в крак със световните тенденции ръководството на читалището закупува първия комплект от инструменти – джаз барабани, два тромпета, саксофон, акордеон, китара и цигулка. От съществено значение и са културните връзки с двата съседни града – Русе и Свищов. На Йонко Любенов е гласувано високото доверие на бъде първи ръководител на оркестъра. В самото начало се изпълняват народни и стари градски песни. Не след дълго в репертоара на групата навлизат и шлагери от българската и световната естрада. Редом с българския фолклор се появяват стиловете джаз, рок, кънтри. Ентусиастите от Ценово наизустяват популярни песни на Бийтълс, от музикалната сцена звучат адаптирани варианти на италиански, френски и английски звезди. Руската музикална школа обаче си остава основен учител. И славата на групата започва постепенно да расте, да се разнася от село на село и от град на град. Поканите за концерти в близки и далечни населени места започват да валят една след друга.  Оркестърът свири по забави, вечеринки, събори, фестивали, сватби, манифестации, юбилейни срещи.Макар и на шестдесет музикантите от „Етър“ продължават да вдигат на крака и да излизат на бис. Последното такова участие е само преди няколко месеца на фестивала в село Царевец, известен като Малката Копривщица. „Няма къща, в която не съм влизал, за да свиря на сватби. Я булката и кръстникът да се изведат, я младоженецът да поведе хорото“,  не скрива сегашният ръководител на състава Иван Георгиев. „За нашата работа трябва да имаш голям хъс. Никога не можеш да бъдеш харесван от всички. Имало е и моменти, когато музикантите са ходели пеша от село на село, за да не откажат покана и да счупят хатъра на организаторите. Винаги с колегите спорим как ще се получи най-доброто изпълнение. Но излезем ли на сцената, ставаме едно цяло и забравяме за препирните“ – продължава да се рее в спомените си Георгиев, който от няколко десетилетия не се е разделял с акордеона. Неведнъж групата е попадала и в екстремни ситуации – да излезе на сцената без подготовка, но винаги да завърши с аплодисменти. Преди години в Ценово незнайно защо пристигнала група френски туристи. Само за 15 минути „Етър“ бил на линия и посрещнал гостите с музикални изпълнения.

Най-възрастният ветеран от „Етър“, който продължава да е с младежки дух е 84-годишният Стефан Филипов. На юбилея той отново се появи с любимата си цигулка, подарена му лично от цар Борис.

Със знак на възхищение беше белязана постъпката на съпругата на първия ръководител на „Етър“ Йонко Любенов. Атанаска Ерусалимова подари китарата на мъжа си на Георги Цветанов –председател на читалищното вастоятелство със заръката да се предаде като щафета на идващите поколения, а светлият пример на юбилярите от Ценовската музика да се превърне в тяхна пътеводна звезда.

Ударил шейсетака, оркестър „Етър“ няма да излезе в пенсия и смело продължава напред. Духовното богатство няма да спре да се предава от поколение на поколение. Бурните и продължителни аплодисменти на публиката ще продължат да са най-голямата награда за музикантите. „Трябва да привлечем колкото се може повече млади хора за нашата кауза. Всеки от нас е готов да сподели опита си и да не крие нищо от тънкостите на музикалното изкуство. И когато успеем да създадем наши достойни последователи, ще получа най-голямото си удовлетворение“, споделя Иван Георгиев, който през годините се е превърнал в една от емблематичните фигури на Ценовската музика.