Част от учените предупреждават, че натрупването на прекалено много наночастици в човешкото тяло може да бъде опасно

Много хора са скептични към РНК-ваксините, защото искат да знаят не само активните съставки, но и помощните вещества, съдържащи се в тях. Могат ли т.нар. липидни наночастици да са опасни за човека, разкрива Дойче Веле

РНК-ваксините от самото начало нагнетиха много критична енергия: не били достатъчно дълго и добре проучени, не се знаело за възможните рискове. В последно време обаче срещу тях се издига и ново обвинение, което вече не е свързано с активните им съставки. В медиите са надигнаха съмнения по отношение на помощните вещества, които се съдържат в РНК-ваксините.

Сред тях са и така наречените адюванти, които подобряват имунната реакция като я усилват, ускоряват или поддържат. Те помагат на същинското имунизационно вещество да достигне до целта си и да предизвика търсения ефект. При РНК-ваксините като адюванти се използват липидни наночастици – тоест изключително малки частици мастно вещество.

Нанолипидите обгръщат същинското имунизационно вещество и му помагат да преодолее клетъчната мембрана, без да бъде повредена.

Не и за употреба от хора?

Известно е, че наночастици се използват и другаде, за да се подобри качеството на продуктите – например в хранителната индустрия, във фармацевтиката и козметиката. Част от учените, специализирани в тази област, предупреждават, че натрупването на прекалено много наночастици в човешкото тяло може да бъде опасно.

В случая с нанолипидите друго обвинение гласи, че те не бива да се използват в лекарства. Като аргумент се привежда обозначението върху опаковката им, което обикновено гласи „само за изследователски цели“ или „не е за употреба от хора“. Но обяснението тук е съвсем просто: фирмите, които доставят нанолипиди, търгуват не с производители на лекарства, а с лаборатории. Поради което не са сертифицирали своя продукт за употреба от хора.

Опасност от възпаления?

Но нанолипидите пораждат и други съмнения у някои учени. Един изследователски колектив установи например, че при инжектиране на мишки с нанолипиди може да се стигне до възпаления. Обаче използваните при този експеримент нанолипиди не са идентични с онези, които се съдържат в РНК-ваксините на Moderna и BioNTech, обяснява Грегор Фурман, завеждащ Катедрата по фармацевтична биология в реномирания университет Ерланген-Нюрнберг. „Освен това резултатите от опитите с мишки изобщо не означават, че такъв ефект ще има и при хората“, казва той.

И още нещо. Колкото и странно да звучи на пръв поглед, едно локално възпаление всъщност може да се окаже полезно. Вече от десетилетия различните ваксини се обогатяват със субстанции, които усилват имунната реакция, но могат да предизвикат и локални възпаления. „Подобно локално възпаление може да помогне за привличането на повече имунни клетки, които ще способстват за по-добра реакция в отговор на ваксината“, обяснява Фурман.

И още едно подозрение

По отношение на нанолипидите има и още едно подозрение: че част от тях евентуално могат да преодолеят кръвно-мозъчната бариера, а именно тя предпазва мозъка от проникването на вредни вещества, съдържащи се в кръвта. Грегор Фурман обаче твърди, че е малко вероятно нанолипидите, които се използват при РНК-ваксините, да могат да проникват в нервната система.

Затова пък вирусите SARS-Cov-2 определено са в състояние да преодоляват кръвно-мозъчната бариера. Благодарение на това те проникват в човешката нервна система, при това толкова масирано, че да нанасят там тежки поражения и дълготрайни последствия. По какъв точно механизъм става това проникване – учените все още не знаят.