Знаем, че те са в нас и около нас, но малко знаем как това ще ни повлияе

От месеци наблюдавам строителството на новия ни гараж. Изградени са стените, под стрехите са челни дъски, на пода е излят бетона, а върху покрива се редят керемидите. Скоро ще дойде време да се измажат външните стени с пясък и цимент, да се запечатат и хидроизолират стените и да се завърши всичко с лъскава боя.

Това означава пътуване до магазина „направи си сам“, където рафтовете са пълни с маркетингови призиви. Гланцовите лакове обещават да оцветят дървото за 5 години. Обработката на оградите е устойчива на UV лъчи и дъжд и предпазва от гниене. Боята за зидария вече не се свежда само до цвета и има чист брилянтен или ултра-гладък вид, устойчива е на мухъл или на атмосферни влияния.

Много от тези артикули разчитат на привидно магическите си свойства върху PFAS (пер и полифлуоро алкилирани вещества), известни като „химикали завинаги“. Тази група синтетични химикали се използват за предотвратяване на корозия, намаляване на триенето и правят продуктите водоустойчиви и устойчиви на петна. Използват се във всичко - от козметиката до опаковкита за храни. PFAS се появява и в боите като свързващ агент и за гладко покритие, в лаковете за дърво за отблъскване на масло и вода и за устойчивост на петна и в уплътнителите. Те се използват в горния слой на соларните панели, в изкуствена трева и пожарогасителни пяни.

Невероятно силните връзки между въглерода и пълнителите в PFAS означават, че тези химикали не се разграждат биологично.

Невероятно силните връзки между въглерода и пълнителите в PFAS означават, че тези химикали не се разграждат биологично. И PFAS продължават и се натрупват в почвата, водата, въздуха, дивата природа и телата ни. PFAS са открити в кърмата и в кръвта на 97% от американците. Влиянието на някои PFAS е свързано с проблеми с плодовитостта, промени в метаболизма и повишен риск от затлъстяване и рак, но все още остават много неизвестни за техните дългосрочни последствия.

Ерозиран от елементите или изхвърлен в канализацията, PFAS попада във водната система. А там премахването на замърсяването е невъзможно. Пречиствателните станции могат да използват активен въглен, за да филтрират някои, но не всички, PFAS и другите замърсители, при това процеса е скъп и изисква изгаряне при висока температура. Повечето химикали от тази копринено гладка боядисана стена или парапет без ръжда в крайна сметка се озовават в океана.

В световен мащаб PFAS са широко документирани като налични в реки, езера, влажни зони и във всеки океан. Те са на връх Еверест и в арктическия морски лед. Но са най-разпространени там, където има много хора - например в речните водосбори на европейските градове.

„Навсякъде, където има общество, се използват PFAS“, казва проф. Йън Къзънс, химик по околна среда от Стокхолмския университет, който изучава тази огромна, разнообразна група химикали в продължение на 20 години. „PFAS е навсякъде. Ще ги намерите в дъждовна вода, при това в по-високи концентрации от екологичните стандарти, определени за реките.“

Къзънс смята, че това е по-голям проблем, отколкото сме признали. „Не бива да изпускаме тези създадени от човека вещества в околната среда, защото те циркулират във водните системи, а някои се трансформират в по-вредни PFAS, преди да се върнат обратно във въздуха от океаните, след което отново се връщат обратно на сушата като дъжд. Решението нагоре по веригата е да не се използват тези устойчиви химикали на първо място“.

Пазарът само на строителните материали, съдържащи PFAS, обаче е на стойност $26 млрд. според Американския съвет по химия (в сравнение със $753 млрд. за полупроводниковата индустрия). Два химикала от най-разпространените и опасните като PFOA (перфлуорооктанова киселина), използвана за производството на тефлон, и PFOS (перфлуорооктанова сулфонова киселина) са прекратени за производство в по-голямата част на света, но остават натрупани в океаните. PFOA и PFOS бяха най-вредни в етапа на тяхното производство и на тяхното въздействие бяха изложени фабричните работници.

Не всички PFAS обаче са токсични за хората и тяхната химия е много по-нюансирана. „Картографирането на вселената за наличието на PFAS и опитът да се разбере кои са лошите и кои не, е важна дейност, но това ще отнеме десетилетия и дотогава може да е твърде късно да се направи нещо по въпроса“ казва Къзънс.

Някои PFAS, използвани в строителните материали, включват големи молекули, като флуорополимери, използвани като покрития върху покривите, които не се отделят, при дъжд. Но те се просмукват в почвата, след като сграда бъде съборена и отиде на депо за отпадъци. Веществата, които добавят водоотблъскващо свойство или се използват в производството на бои, мастила и лакове, попадат първи в непосредствената грижа за околната среда, тъй като имат по-малки остатъчни молекули на PFAS, които се отмиват по-лесно.

Много PFAS имат къса химична верига и се разтварят във водата. В океана повечето от тях остават близо до повърхността, в един слой между 50 и 200 метра дълбочина. Постепенно този слой се смесва с по-дълбоката вода. Някои химикали потъват, и завършват или в утайката или в морската хранителна верига; други остават във водния стълб. Някои, като PFOA, действат като почистващи препарати, отблъскват се от водата и се издигат обратно на повърхността, за да бъдат върнати отново в атмосферата. Къзънс и неговият екип установиха, че някои PFAS се освобождават като морски аерозоли или като капчици в морския спрей, когато вълновите движения създават въздушни мехурчета.

Всъщност аерозолите от морски спрей от океана са най-големият източник на PFAS за атмосферата. Там те „могат да повлияят върху промените на климат и на облаци и всякакви други неща“, казва Къзънс. В района на Големите езера в Северна Америка нивата на PFAS във валежите надвишават тези на другите замърсители, като живак и пестициди.

Къзънс препоръчва производителите да предприемат предпазни мерки, като проектират алтернативи, които се биоразграждат. Има и алтернативи без PFAS. Покривните материали могат да бъдат направени със силиконови или акрилни покрития. Акрилите могат да се използват, за да направят боите трайни и лъскави. Силиконите или парафиновите восъци могат да накарат дървените лакове да отблъскват водата; силиконите и епоксидните смоли могат да запечатват порестите строителни материали.

Въпреки това, тъй като съставките не винаги са изброени на опаковката, за купувачите е трудно да вземат информирани решения. Просто препоръката е да се избягва всичко, обозначено като перфлуоро, полифлуоро или флуоро, което показва, че те съдържат PFAS.

И не само любителите, които си правят къщите, могат да гласуват със своите портфейли. Собствениците на големите сгради, като болници, университети и на предприемачите, също могат да имат много фокусирана покупателна способност, според Хана Рей от Института за зелена научна политика. Тя иска химикалите PFAS да се ограничават само до основната им употреба, когато няма налична алтернатива. Има известен напредък, казва тя: „Германия, Холандия, Дания, Норвегия и Швеция са представили намерението си да ограничат PFAS, а американският щат Мейн ще забрани завинаги употребата на PFAS от 2030 г.“

Институтът за зелена научна политика предупреждава за „непростими заместители“ като замяната на опасен PFAS с малко по-различен PFAS, за който все още не е установено, че е токсичен.

„Някои PFAS биха могли да имат катастрофални ефекти, но това е трудно сега да се предвиди“, казва Къзънс. „Можем да открием, че всички сме използвали тези химикали, който ще ни разболеят, и е много трудно те да се отстранят от околната среда“.

* Анна Търнс е автор на книгата “Да се освободим от токсините: Лесни и устойчиви начини за намаляване на химичното замърсяване”, която ще бъде публикувана през януари 2022 г.

Текстът е от theguardian.com

Превод за вестник “Труд” - Павел Павлов