Колкото повече един продукт е обработван промишлено, толкова по-малко полезен е той и често е по-калоричен

Руският диетолог Светлана Зеленцова посочва причините за това нейно становище, пише zdrave.to. Според нея повечето такива продукти съдържат допълнителни вещества, подобряващи техните вкусови качества, които от своя страна не са полезни за здравето. Такива са скорбялата, ароматизаторите, хидрогенизираните растителни мазнини, оцветители и прочее. 

Колкото повече един продукт е обработван промишлено, толкова по-малко полезен е той и често е по-калоричен, дори в сравнение с останалите храни, твърди специалистът. И напомня, че мазнините са необходими за организма. Защото, ако човек яде само обезмаслени продукти, той ще приема много повече въглехидрати и в крайна сметка това ще доведе до развитието на редица метаболитни проблеми.

И допълва, че ако намалее приемът на мазнини, човек няма да получава достатъчно от мастноразтворимите витамини A, D, E, които са необходими и за усвояването на калция. Диетоложката е категорична в своите препоръки: не яжте обезмаслени продукти!

Имаше времена, когато диетолозите твърдяха, че всичко мазно е вредно, след което някои видове мастни киселини бяха не просто реабилитирани, но и широко прокламирани. Къде е истината? През 90-те години светът беше обхванат от модата на обезмаслените продукти, които дори се превърнаха в синоним на здравословно хранене.

Но този експеримент се провали с трясък, защото се оказа, че изключването от храната на всички мазнини, без изключение, носи прекалено сериозни последствия за организма – преждевременно стареене, деградация на мозъчните клетки, сърдечносъдови заболявания. Епидемията от хронична умора, развихрила се в последните години сред активните млади хора, диетолозите свързват директно с отказа от мазнини. И то не само като количество, но и като качество. 

Без да навлизаме в подробности, ще припомним, че съвременната наука за хранене разделя мазнините на наситени, мононенаситени и полиненаситени. Като наситените обикновено се съдържат в животинските продукти, към които действително трябва да се отнасяме предпазливо. Мононенаситените мастни киселини са известни като Омега 9 и се отнасят към полезните мазнини.

Затова се борят с лошия холестерол и понижават риска от съдови заболявания. Тях ги има повече в растителни продукти, като ядки, семки, овесен булгур, маслини, зехтин. 

По-важно за нас е да научим истината на полиненаситените мастни киселини, които се делят на Омега 6 и Омега 3, тъй като те имат репутацията на здравословни мазнини. Оказва се, че не всичко е толкова просто. Защото например излишъкът от Омега 6 е в състояние да се превръща в наситени мастни киселини, а след това идва същият сценарий: наднормено тегло и проблеми със сърцето. 

Омега 6 присъства в месото, яйцата, кравето масло, но злоупотребата с тях няма да ви доведе до нищо добро. В крайна сметка се оказва, че единствено Омега 3 са полезни за организма: помагат за понижаване на холестерола, за омекотяване симптомите на артрита и астмата. Понижават риска от болест на Алцхаймер и депресия и което е най-удивителното, пречат за формирането на мастни отлагания. Особено богати на Омега 3 са рибите от студените морета, като сьомга, скумрия, треска; лененото масло; орехите, въпреки високата си масленост.