Най-накрая започваме да сключваме мирен договор с природата, заяви генералният секретар на ООН Антонио Гутериш

Държавите постигнаха историческо споразумение за прекратяване на десетилетията на унищожаване на околната среда, което застрашава световните видове и екосистеми, което ръководителят на ООН приветства като "пакт за мир с природата".

След като срещата на високо равнище по въпросите на биологичното разнообразие COP 15 в Монреал продължи до малките часове, председателстващият китайски министър на околната среда Хуанг Рунцю обяви споразумението за прието и удари чукчето, предизвиквайки бурни аплодисменти, пише АФП, цитирана от БГНЕС.

"Най-накрая започваме да сключваме мирен договор с природата", заяви генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, приветствайки споразумението.

Ръководителят на ЕС Урсула фон дер Лайен заяви, че сделката е "основа за глобални действия в областта на биологичното разнообразие, допълваща Парижкото споразумение за климата".

След четири години на напрегнати преговори повече от 190 други държави се обединиха зад споразумението, постигнато с посредничеството на Китай, чиято цел е да спаси земите, океаните и видовете на Земята от замърсяване, деградация и климатичната криза.

"Имаме в ръцете си пакет, който според мен може да насочи всички нас да работим заедно, за да задържим и обърнем загубата на биоразнообразие, да поставим биоразнообразието на пътя на възстановяването в полза на всички хора по света", заяви Хуанг пред асамблеята.

Той отхвърли възражението на Демократична република Конго, която отказа да подкрепи текста, настоявайки за по-голямо финансиране за развиващите се страни.

Най-голямото споразумение за опазване на околната среда досега

Сделката обещава до 2030 г. 30% от планетата да бъде защитена зона, развиващите се страни да получават годишна помощ за опазване на природата в размер на 30 млрд. долара и да спрат изчезването на застрашени видове, причинено от човека.

Природозащитниците го сравняват със знаковия план за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5C в рамките на Парижкото споразумение, макар че някои предупредиха, че то не е достатъчно далеч.

Брайън О'Донъл от Кампанията за защита на природата го нарече "най-големият ангажимент за опазване на сушата и океаните в историята".

"Международната общност се обедини за знаково глобално споразумение за биологичното разнообразие, което дава известна надежда, че кризата, пред която е изправена природата, започва да получава вниманието, което заслужава", каза той.

"Лосовете, морските костенурки, папагалите, носорозите, редките папрати и древните дървета, пеперудите, скатовете и делфините са сред милионите видове, за които перспективите за оцеляване ще се подобрят значително, ако това споразумение се прилага ефективно."

Главният изпълнителен директор на кампанийната група Avaaz, Берт Уандър, предупреди: "Това е значителна стъпка напред в борбата за защита на живота на Земята, но сама по себе си тя няма да бъде достатъчна. Правителствата трябва да се вслушат в мнението на науката и бързо да увеличат амбицията си за защита на половината от Земята до 2030 г."

Права на коренното население

Текстът обещава да гарантира правата на коренното население като стопани на своите земи - ключово искане на участниците в кампанията.

Но наблюдателите отбелязаха, че в други области текстът е недостатъчен - например само насърчава предприятията да докладват за въздействието си върху биологичното разнообразие, вместо да ги задължава да го правят.

23-те цели в споразумението включват също така спестяване на стотици милиарди долари чрез намаляване на субсидиите за земеделие, които разрушават околната среда, намаляване на риска от пестициди и справяне с инвазивните видове.

Финансиране на борбата

На моменти изглеждаше, че преговорите са застрашени от провал, тъй като страните се караха за пари.

Най-големият спорен момент беше колко средства ще изпратят богатите страни на развиващите се страни, където се намира по-голямата част от биоразнообразието на планетата.

Развиващите се страни се стремяха към създаването на нов, по-голям фонд за помощ от Глобалния север. Но вместо това в проектотекста се предлагаше компромис: създаване на фонд в рамките на съществуващия Глобален екологичен фонд (ГЕФ).

Тази загриженост беше изразена от Демократична република Конго, където се намира басейнът на река Конго, богата на биоразнообразие.

Настоящите финансови потоци за природата в развиващите се страни се оценяват на около 10 млрд. долара годишно.

Един от делегатите на ДРК се изказа в пленарна зала с искане годишното финансиране да се увеличи до 100 млрд. долара, но Хуанг прие споразумението, което разгневи съюзниците на ДРК.

Съединените щати не са подписали конвенцията за биоразнообразието поради съпротивата на републикански сенатори.

Президентът на САЩ Джо Байдън подкрепя споразумението и стартира свой собствен план "30 на 30" в страната, докато Съединените щати плащат в ГЕФ за подпомагане на развиващите се страни.