Охридското езеро между Албания и република Северна Македония е едно от най-старите и дълбоки езера в Европа. Такива езера обикновено съществуват само няколкостотин хиляди години, преди да се напълнят с утайки, но това не се е случило с Охридското езеро, което е много по-старо. Неговата възраст позволи на изследователите да отворят прозорец към миналото на Средиземноморския басейн, пише БГНЕС. 

Според публикация в списание „Nature“, екип учени са установили какъв е бил климатът през последните 1,36 милиона години в Средиземноморието. Оказало се, че по време на топлите междуледникови периоди, валежите през зимата в Средиземноморието са били в съответствие с появата на летни мусони в Африка.

„Открихме връзка между африканския мусон и зимните валежи в средиземноморския регион, т.е между тропическите климатични системи и валежите в средните ширини на хиляди километри разстояние“, казва в изявление съавторът д-р Александър Франке от Университета на Волангонг.

"Всеки път, когато постъпващата слънчева радиация се усилва в Северното полукълбо, се е получавала миграция на север на тропичната климатична система и съответно увеличаване на валежите през зимата при Охридското езеро. Ние установихме, че този механизъм се е запазил през последните 1,3 милиона години."

Екипът събира утайки на място, където езерото е дълбоко 245 метра. Направен е сондаж на дълбочина 568 метра в седиментите. Учените са успели да реконструират климатичната история на езерото през цялото му съществуване.

Чрез комбиниране на данните със симулации на климатични модели, те са успели да получат представа за климата в централното и северното Средиземноморие. Районът се характеризира с влажни зими и сухо лято и това е свързано с взаимодействието му с тропическия африкански климат, особено по отношение на затоплянето на морската повърхност.

"Тази климатична система би била доста стабилна през лятото и есента, докато температурите намаляват през зимата и студеният въздух от север води до нестабилност на цялата система. Тази система с ниско налягане се движи на изток към Балканския полуостров и насърчава валежите през зимните месеци“, обясни д-р Франке.

Но не става въпрос само за миналото. Климатичните модели се сблъскаха с трудности при прогнозирането на влиянието на кризата, причинена от човека, която се очаква да засегне Средиземноморието през следващите години. Някои сочат по-влажните зими, други - по-сухите. Тези нови данни ще бъдат ключови за усъвършенстване на моделите и прогнозиране на бъдещето на климатичните промени в Средиземноморието.