Входът на пристанище "Карантина" вече година е блокиран от пясъчни наноси

Община Варна е похарчила 14 милиона лева за рибарско пристанището, което е неизползваемо. Година след въвеждането му в експлоатация през 2021 входът на пристанището бива блокиран от пясъчни наноси, алармира Euronews Bulgaria.

Преди седмици общинската администрация в морската столица започна процедура по удълбочаване на морското дъно на входа на пристанището.

Този вид на пристанището струва на общината 14 милиона лева. Милиони, взети по европейска програма. Целта – да се развият риболовът и туризмът в града. Резултатът – недостроено пристанище със запушен вход.

"Aнализите, които са правили от Българската академия на науките не посочват, че ще има такива наноси на входа на пристанището", заяви Младен Иванов, директор на общинско предприятие „Паркинги и синя зона“.

"Всъщност проектирането е възложено на Българска академия на науките. Казвам го, за да няма интерпретации по темата", коментира Иван Портних, кмет на Община Варна.

"След като го построиха, започнаха да идват сигнали и наблюдения, че се пълни с пясък", допълни Румен Кишев, заместник-директор на Института по хидро и аеродинамика.

"Историята започва преди 2 години. С обещание. „Рибарското пристанище, до сега всъщност рибарите нямаха легално място във Варна, а все пак е морската столица. За това съм благодарен за подкрепата през годините“, каза тогава кметът.

Малко повече от година след построяването на пристанището през 2021 година то става почти неизползваемо, тъй като входът му бива блокиран от пясъчен нанос.

„Тука ще е едно прекрасно място и за варненските риболовци, които до момента нямаха къде да си вкарат лодчиците. Това са прекрасни съоръжения, които и те ще ползват“, каза още Портних.

Повечето лодки обаче са извън пристанището. А единствените рибари, които видяхме, бяха... без лодка.

Освен това голяма част от лодките, които се намират тук на плажната ивица около самото пристанище, изглеждат безстопанствени или поне не са били използвани много дълго време.

Когато започват строителството през 2019 година Община Варна обещава модерно пристанище, което да развие рибарството и туризма в града.

На откриването беше поканена и тогавашната власт. Въпреки че официално е написано облагородяване на района около пристанището, както виждате самият плаж не е в много добро състояние. А в непосредствена близост вървят строителни дейности.

Достъпът до красивата гледа, за която говори кметът, е ограничен. Общината обещава и възможност да се закупува прясна риба от пристанището. Достъпът до вътрешността му обаче също е ограничен, въпреки показаните през 2021 година модерни хладилни камери, където да се охлажда прясната риба.

Достъпът до пристанището е ограничен, въпреки че по време на посещение на тогавашния министър-председател през 2021 година, се казва, че на долния етаж на сградата ще има магазини, от които хората ще могат да си купят прясна риба. До момента обаче това не е така.

Всъщност проблемите с пристанището започват още преди самото му построяване. При избирането на изпълнител на обществената поръчка за неговото построяване, Комисията за защита на конкуренцията взема решение, с което отменя избора на дружеството „Партньори Варна“ за изпълнител на проекта за рибарско пристанище, след жалба на една от другите участвали в конкурса фирми. Решението на антимонополната комисия обаче пада в съда. За построяване и проектиране на пристанището са дадени 14 милиона лева, 8 от които са европейско финансиране.

Според бившия общински съветник във Варна и бъдещ народен представител Стела Николова, проблемите около пристанището не свършват тук.

"Община Варна е излъгала Европейската комисия, че някога на това място е имало рибарско пристанище. Фактически средствата, които се отпускат от Европейския съюз са за модернизация и реконструкция на вече съществуващи пристанища. А както помнят варненци там имаше само едно ръждясало мостче. Не е имало рибарско пристанище", заяви Стела Николова.

В качеството си на народен представител от 46-я парламент Стела Николова подава сигнал до Европейската прокуратура срещу Община Варна. От офисът на Кьовеши й връщат отговор.

„Все още чакаме и няма развръзка дали е прекратено производството или фактически ще има някакви обвинения по повод този бих казала грандиозно корупционен случай“, каза още Николова.

Когато ремонтните дейности свършват стопанин на пристанището става общинското предприятие "Паркинги и синя".

„Общинското предприятие е принудено да отделя от парите на варненци, които те очакват да бъдат вложени в нова пътна настилка, сега те ще бъдат вложени в удълбочаване на това пристанище“, допълва тя.

И в действителност в края на март месец тази година Община Варна обявява, че започват дейности по удълбочаване на входа на пристанището, за да може да се освободи достъпа към него. От Общината прехвърлят вината към Българска академия на науките, които ръководили проектирането на обекта.

„Има една лодка, която премества пясъчните наноси от входа на пристанището към морето и към другия край на пристанището – към западния мол. Това го правим в момента, защото анализите, които са правили от Българската академия на науките не посочват че ще има такива наноси на входа на пристанището“, казва Младен Иванов.

От Института по хидро и аеродинамика към БАН, които са участвали в проектирането на пристанището, твърдят че рисковете от затлачване с пясъчни наноси са добре познати на специалистите и винаги се вземат предвид в проектирането.

„Има няколко фактора, които влияят. Това са кадровите вълни, теченията, може би има подводно течение. Самият склон на дъното влияе“, смята зам. директорът Кишев.

"В процеса на строителството няма как да се забележи, но след като го построиха, започнаха да идват сигнали и наблюдения, че се пълни с пясък. Но информацията за това дойде официално от писмото, което изпратиха от Общината. Но то дойде след завършването на строежа", коментира Румен Кишев, заместник-директор на Института по хидро и аеродинамика.

С това писмо общината възлага на БАН да направи предписание.

„С тогавашната ръководителка Института по океанология и аз предписахме едно дългосрочно двугодишно наблюдение“, каза Кишев.

Идеята на двугодишния мониторинг е да се установи дали затлачването с пясъчни наноси има сезонен характер и трябва да се вземат дългосрочни превантивни мерки или е случайно събитие. Общината обаче не предприема подобни действия, твърдят от БАН.

„И ние само изпълнявахме координиране и то до голяма степен съвместно с общината, защото се правеха такива редовни срещи, на които да се обсъди прогреса по проекта“, допълни Кишев.

Освен това от института по хидродинамика предлагат и моделни изпитания на пристанището, при които се създава умален модел на пристанището и се симулира околната среда около него, за да се види къде биха възникнали проблеми. Подобни тествания обаче са скъпи и биха изисквали допълнителни 100 000 хиляди лева към общо платените 360 000 лева на академията на науките за проектирането.

„Ако бяха предвидени моделни изпитания на пристанището това би индикирало възможността от едно такова затлачване. В миналото правихме такива моделни изпитания за други пристанища, които нямат такъв проблем. Още тогава, когато са строени“, според зам.-директора.

От Българска академия на науките отхвърлиха възможността затлачването на входа на пристанището да е заради пропуски в тяхното проектиране. Нека сега чуем какъв е отговорът на Община Варна.

Директорът на общинското предприятие „Паркинги и синя зона“ призна, че проблемът със затлачването е доста сериозен.

"Беше стигнало дълбочина около метър, което много под проектната дълбочина, трябва да е над 3 метра. Никой от страна на проектантския екип не е уведомил възложителя – Община Варна за възможни такива процеси, които ще се появят. В момента пристанището работи с 42 лодкостоянки, които са сертифицирани от Морска администрация. По проект трябва да са 116. Заради тези пропуски които има, ние ги уведомихме и искахме среща с тях. Нямаме обратна връзка от тяхна страна, това искам да кажа. За комуникацията с Община Варна по време на строителните дейности не мога да кажа, както и по време на предпроектните, защото проектът също е на БАН. И те трябва да имат тези модели и изчисления, трябва да го има в договора с тях. Не знам защо си измиват ръцете с нас", заяви Младен Иванов, директор на общинско предприятие „Паркинги и синя зона“.

Общината вече е започнала дейностите по удълбочаване морското дъно. Това според директора на „Паркинги и синя зона“ ще даде хоризонт от поне една година, в който може да се търси дългосрочно решение.

„Договорът, който сме сключили с фирмата е 30 000 лева без ДДС. Смятам, че дори по-малко пари ще изразходим“, каза още Иванов.

На въпроса дали Община Варна не е избързала с построяването на пристанищата и дали не е трябва все пак да се предприеме по-детайлен мониторинг, Младен Иванов отговори така:

„Аз не мисля, че едно инвестиционно намерение трябва да чака няколко години наблюдение на каквото и да е. Има достатъчно учени, които с математически модели и добри познания за литодинамичните процеси в Черно море, които те ги наблюдават. Самата хидродинамика се намира на няколкостотин метра от самото пристанище и доколкото знам наблюдават варненски залив от години и познават всички процеси там. Така че да кажат, че трябвало да изчакаме 2 години, за да се загуби европейското финансиране, защото точно това щеше да стане, това ми звучи несериозно.“

Ако Община Варна не намери дългосрочно решение, може да се наложи всяка година да дава пари за разчистване на входа на рибарското пристанище. А допълнителни разходи не са добра новина за общината, по думите на самия кмет.

„Обективната картина за 2023 – без държавен бюджет с осакатен общински бюджет и без оперативни програми. Това е макрорамката“, според Портних.