Преди Русе е само Столична община

Данните на НСИ за естествения прираст показват, че през 2022 г. България е загубила 62,2 хиляди души от населението си. Като абсолютен брой най-много са намалели хората в Столична община – с 4,3 хиляди души, следвана от общините Русе и Варна с по над 1,5 хиляди души, съобщават от ИПИ. Над хиляда души население за загубили и общините Пловдив, Стара Загора, Бургас, Перник и Плевен. Между 500 и 1000 души вследствие на естествения прираст са загубили още 19 общини, а между 100 и 500 души – 139 общини. Под 100 души намаление на населението има в 95 общини.

Единствено в четири общини естественият прираст е положителен, макар да става въпрос за общо 57 души. Населението на община Твърдица нараства с 39 души, на Гърмен – с 13, на Николаево – с 4 и на Кайнарджа – само с един човек.

Четирите общини са в различни области, така че в случая не можем да говорим за оживление в по-голям район. Все пак естественият ръст на населението в тези общини е добра новина, предвид че в данните за 2021 г. отрицателният естествен прираст е повсеместен.

Спрямо населението на общините през 2022 г., естественият прираст е най-нисък в община Бойница със стойност от -56,3‰. Освен Бойница, и община Ковачевци има естествен прираст от под -50‰. В 56 общини коефициентът е между -50‰ и -20‰. Още 55 са общините с отрицателен естествен прираст над -10‰.

Сред областните центрове сравнително благоприятен е естественият прираст в Столична община (-3,4‰), Пловдив (-4,2‰) и Варна (-4,9‰), а силно влошен – в общините Габрово (-18,4‰), Видин (-17,5‰), Кюстендил (-16,8‰) и Силистра (-15,1‰).

Като цяло в общините покрай Дунав и по западната граница на страница коефициентът на естествен прираст е почти неизменно силно отрицателен.

Бързото естествено намаление на населението води след себе си редица икономически и социални последствия. От една страна, недостигът на човешки капитал и работоспособно население ограничава развитието на икономиката и инвестициите на местно ниво.

От друга страна, застаряващото население натоварва пенсионната и социалната системи, включително потребността от значителни инвестиции в социални услуги и грижа за възрастни хора, често с влошаващ се здравен статус.