Новите цели на програмата "България 2030"

0
Къде е големият фокус?
Къде е големият фокус? Снимка: Д. Драгиева

Развитие на малките и средни предприятия и то от млади хора във вътрешността на страната.

Това е един от големите фокуси в Националната програма за развитиеБългария 2030”. Проектът е публикуван на Портала за обществени консултации към Министерския съвет и срокът за предложения по него е 27 октомври 2019 г.

Акцент на политиката на държавата ще продължи да бъде финансирането на предприятията, но в следващите 10 години специален фокус ще бъде поставен върху малките и средни предприятия, както и върху иновативните нововъзникващи предприятия, насочени към разработването, внедряването в производство и трайната пазарна реализация на иновации, пише Стандарт. Те ще бъдат подпомагани чрез фондове за начално финансиране и фондове за рисков капитал на последващите етапи от развитие на предприятията.

Три стратегически цели пред България поставя документът, изготвен от кабинета и обобщен и представен за обсъждане от екипа на финансовия министър Владислав Горанов.

Те са:

  1. Технологична трансформация
  2. Демографски подем
  3. Намаляване на неравенствата

Те ще бъдат постигнати с 5 оси на развитие:

  1. Иновативна и интелигентна България
  2. Зелена и устойчива България
  3. Свързана и интегрирана България
  4. Отзивчива и справедлива България
  5. Духовна и жизнена България

Постигане на кръгова и нисковъглеродна икономика е първата цел за развитие на страната ни. В момента икономиката на България е най-ресурсоемката в ЕС. Поради това и замърсяването на въздуха у нас е с едно от най-страшните нива в Европа. Затова за следващите 10 години правителството си поставя за цял да обърне линейната ни икономика в кръгова като внедрява нисковъглеродни, ресурсно ефективни и безотпадни технологии. Целта е не депониране на отпадъци, а повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на голямата част от формираните отпадъци в индустриалните процеси и бита. В момента страната ни сериозно изостава от останалите държави в ЕС по рециклиране на битови отпадъци. По данни на Евростат у нас те са 34,6%, а в ЕС 46,4%. 

За целта ще има:

  • Повече ток от ВЕИ.
  • Икономически стимули за по-голяма енергийна ефективност на енергийните компании и на хората.
  • Пазарни стимули за намаляване на разходването на енергия от бизнеса, включително чрез подпомагането на инвестициите в енергоефективно оборудване и строителство.
  • По-висок дял на компостираните био отпадъци и рециклираните битови, производствени и строителни отпадъци за сметкана тяхното изгаряне и депониране.
  • Ще се насърчава разделното събиране на битови отпадъци.
  • Използване на опаковки, които се рециклират.

За подобряване на качеството на въздуха у нас, политиката на правителството ще бъде насочена към намаляване на емисиите на едни от най-значимите замърсители - ФПЧ, серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в страната. Защото данните са повече от тревожни. У над 78 на сто от хората живеят при замърсен въздух, докато за страните от ЕС процентът е 17. 

За целта се ще подпомагат:

  • Екотранспорт в градовете.
  • Стимули за използване на електромобили и велосипеди.
  • Строежи на нови паркове.
  • Структурни мерки за справяне със замърсяването на въздуха и за хармонизиране на целите за качеството на въздуха със специфични ключови секторни политики, като енергетика и транспорт.

За да се получи технологична трансформация и нова кръгова икономика обаче от първостепенна важност са иновациите. Затова за следващите 10 години кабинетът поставя като абсолютен приоритет за държавата образованието и научно-изследователската и развойна дейност. Съпътстващ програмата „България 2030” анализ на постигнатото от страната ни в периода 2010-2020 г. сочи, че у нас има много научни звена, занимаващите с иновации. Но те са пръснати из университети и центрове в страната, нямат връзка по между си и бизнесът реално не може да ползва техните продукти. И губи от това. В момента делът на иновативните предприятия у нас е 27 на сто, докато в страните от ЕС е средно 50,6%. Наполовина изоставаме и с навлизането на цифровите технологии в икономиката. У нас хората от 25 до 64 години, които продължават обучението си са 2%, а в Европа 11,1. 

Тук предвидените мерки са:

  • Намаляване на децата, които отпадат от училище.
  • Политика за обучение през целия живот.
  • Програми за нови умения – дигинални, езикови и др.

Големият акцент обаче е поставен върху научно-изследователската и развойна дейност. Идеята е иновациите и технологии да навлязат по-дълбоко в икономиката и то чрез подпомагане на малки и средни предприятия, създавани от млади хора не в София, а в страната. Това ще повиши развитието на регионите и ще подпомогне решаването на големия проблем с демографския срив. Развитието на регионите ще доведе и до преодоляване на социалните неравенства. За да се случи това една от основните цели и постигане на устойчиво селско стопанство. 

Това ще стане чрез:

  • Приоритетни инвестиции в производството на плодове, зеленчуци.
  • Развитие на животновъдството и биологично производството.
  • Секторни интервенции в пчеларството.
  • Помощ за лозаро-винарския сектор.
  • По-добър достъп на земеделските производители до финансов ресурс, който да им позволи да инвестират в развитието на биологично земеделие.
  • Ефективно управление на природните ресурси като вода, почва и въздух.
  • Защита на биологичното разнообразие, подобряване на екосистемните услуги и опазване на местообитанията и ландшафта.

Развитието на регионите, което ще доведе до намаляване на социалните неравенства, предполага и по-добра свързаност. Затова кабинетът поставя специален акцент върху транспорта. 

Тук мерките са:

  • Подобряване на жп транспорта чрез целеви инвестиции. Развитието му, както и по-високото качество на услугата ще стимулира използването му от повече хора, а това ще помогне за подобряване качеството на въздуха у нас.
  • Подобряването на цялостното техническо състояние на пристанищната инфраструктура, както и подобряването на състоянието на българския участък на плавателния пътна р. Дунав. Целта е родните пристанища да поемат доставката на много повече товари, които да могат да се транспортират към Европа и по Дунава.

За развитието на регионите кабинетът особено залага на туризма. Анализът на периода 2010-2020 година показва имаме много добра леглова база, но с крайно ниска заетост – едва 30 процента. Причината е лошо управление на хотелите у нас. Затова правителството си поставя за цел да повиши заетостта до 50. За това обаче на развитието на конгресен туризъм и на културно-исторически туризъм. Специален акцент се поставя и върху яхтения туризъм.

С програмаБългария 2030” кабинетът поставя голямата цел: „През 2030 г. България е държава с висок жизнен стандарт и конкурентноспособна, нисковъглеродна икономика”. Ангажиментът за разработване на национален стратегически документ за развитие на страната в средно- и дългосрочен период е залегнал в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г., приета с Решение 447 на Министерския съвет от 2017 г.

Изпращайте снимки и информация на news@dunavmost.com по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

PrevNext
Януари 2025
ПоВтСрЧтПтСбНд
303112345
6789101112
13141516171819
20212223242526
272829303112

Виц на деня

Една жена слуша внимателно мъжа си единствено, когато той говори по телефона.

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари