Развитие на малките и средни предприятия и то от млади хора във вътрешността на страната.

Това е един от големите фокуси в Националната програма за развитие „България 2030”. Проектът е публикуван на Портала за обществени консултации към Министерския съвет и срокът за предложения по него е 27 октомври 2019 г.

Акцент на политиката на държавата ще продължи да бъде финансирането на предприятията, но в следващите 10 години специален фокус ще бъде поставен върху малките и средни предприятия, както и върху иновативните нововъзникващи предприятия, насочени към разработването, внедряването в производство и трайната пазарна реализация на иновации, пише Стандарт. Те ще бъдат подпомагани чрез фондове за начално финансиране и фондове за рисков капитал на последващите етапи от развитие на предприятията.

Три стратегически цели пред България поставя документът, изготвен от кабинета и обобщен и представен за обсъждане от екипа на финансовия министър Владислав Горанов.

Те са:

1. Технологична трансформация
2. Демографски подем
3. Намаляване на неравенствата

Те ще бъдат постигнати с 5 оси на развитие:

1. Иновативна и интелигентна България
2. Зелена и устойчива България
3. Свързана и интегрирана България
4. Отзивчива и справедлива България
5. Духовна и жизнена България

Постигане на кръгова и нисковъглеродна икономика е първата цел за развитие на страната ни. В момента икономиката на България е най-ресурсоемката в ЕС. Поради това и замърсяването на въздуха у нас е с едно от най-страшните нива в Европа. Затова за следващите 10 години правителството си поставя за цял да обърне линейната ни икономика в кръгова като внедрява нисковъглеродни, ресурсно ефективни и безотпадни технологии. Целта е не депониране на отпадъци, а повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на голямата част от формираните отпадъци в индустриалните процеси и бита. В момента страната ни сериозно изостава от останалите държави в ЕС по рециклиране на битови отпадъци. По данни на Евростат у нас те са 34,6%, а в ЕС 46,4%. 

За целта ще има:

• Повече ток от ВЕИ.
• Икономически стимули за по-голяма енергийна ефективност на енергийните компании и на хората.
• Пазарни стимули за намаляване на разходването на енергия от бизнеса, включително чрез подпомагането на инвестициите в енергоефективно оборудване и строителство.
• По-висок дял на компостираните био отпадъци и рециклираните битови, производствени и строителни отпадъци за сметкана тяхното изгаряне и депониране.
• Ще се насърчава разделното събиране на битови отпадъци.
• Използване на опаковки, които се рециклират.

За подобряване на качеството на въздуха у нас, политиката на правителството ще бъде насочена към намаляване на емисиите на едни от най-значимите замърсители - ФПЧ, серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в страната. Защото данните са повече от тревожни. У над 78 на сто от хората живеят при замърсен въздух, докато за страните от ЕС процентът е 17. 

За целта се ще подпомагат:

• Екотранспорт в градовете.
• Стимули за използване на електромобили и велосипеди.
• Строежи на нови паркове.
• Структурни мерки за справяне със замърсяването на въздуха и за хармонизиране на целите за качеството на въздуха със специфични ключови секторни политики, като енергетика и транспорт.

За да се получи технологична трансформация и нова кръгова икономика обаче от първостепенна важност са иновациите. Затова за следващите 10 години кабинетът поставя като абсолютен приоритет за държавата образованието и научно-изследователската и развойна дейност. Съпътстващ програмата „България 2030” анализ на постигнатото от страната ни в периода 2010-2020 г. сочи, че у нас има много научни звена, занимаващите с иновации. Но те са пръснати из университети и центрове в страната, нямат връзка по между си и бизнесът реално не може да ползва техните продукти. И губи от това. В момента делът на иновативните предприятия у нас е 27 на сто, докато в страните от ЕС е средно 50,6%. Наполовина изоставаме и с навлизането на цифровите технологии в икономиката. У нас хората от 25 до 64 години, които продължават обучението си са 2%, а в Европа 11,1. 

Тук предвидените мерки са:

• Намаляване на децата, които отпадат от училище.
• Политика за обучение през целия живот.
• Програми за нови умения – дигинални, езикови и др.

Големият акцент обаче е поставен върху научно-изследователската и развойна дейност. Идеята е иновациите и технологии да навлязат по-дълбоко в икономиката и то чрез подпомагане на малки и средни предприятия, създавани от млади хора не в София, а в страната. Това ще повиши развитието на регионите и ще подпомогне решаването на големия проблем с демографския срив. Развитието на регионите ще доведе и до преодоляване на социалните неравенства. За да се случи това една от основните цели и постигане на устойчиво селско стопанство. 

Това ще стане чрез:

• Приоритетни инвестиции в производството на плодове, зеленчуци.
• Развитие на животновъдството и биологично производството.
• Секторни интервенции в пчеларството.
• Помощ за лозаро-винарския сектор.
• По-добър достъп на земеделските производители до финансов ресурс, който да им позволи да инвестират в развитието на биологично земеделие.
• Ефективно управление на природните ресурси като вода, почва и въздух.
• Защита на биологичното разнообразие, подобряване на екосистемните услуги и опазване на местообитанията и ландшафта.

Развитието на регионите, което ще доведе до намаляване на социалните неравенства, предполага и по-добра свързаност. Затова кабинетът поставя специален акцент върху транспорта. 

Тук мерките са:

• Подобряване на жп транспорта чрез целеви инвестиции. Развитието му, както и по-високото качество на услугата ще стимулира използването му от повече хора, а това ще помогне за подобряване качеството на въздуха у нас.
• Подобряването на цялостното техническо състояние на пристанищната инфраструктура, както и подобряването на състоянието на българския участък на плавателния пътна р. Дунав. Целта е родните пристанища да поемат доставката на много повече товари, които да могат да се транспортират към Европа и по Дунава.

За развитието на регионите кабинетът особено залага на туризма. Анализът на периода 2010-2020 година показва имаме много добра леглова база, но с крайно ниска заетост – едва 30 процента. Причината е лошо управление на хотелите у нас. Затова правителството си поставя за цел да повиши заетостта до 50. За това обаче на развитието на конгресен туризъм и на културно-исторически туризъм. Специален акцент се поставя и върху яхтения туризъм.

С програма „България 2030” кабинетът поставя голямата цел: „През 2030 г. България е държава с висок жизнен стандарт и конкурентноспособна, нисковъглеродна икономика”. Ангажиментът за разработване на национален стратегически документ за развитие на страната в средно- и дългосрочен период е залегнал в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г., приета с Решение 447 на Министерския съвет от 2017 г.