Директорката на Професионалната гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура Мариана Гъркова излиза от час по литература с томчето „Кръв от къртица“ на българската белетристка Здравка Евтимова.

"Не е вярно това, което някои хора твърдят - че днешните младежи са загубили чувствителност към истинските неща", казва Гъркова. Реакциите на нейните ученици, на които e прочела разказа, дал заглавието на целия сборник на Евтимова, ѝ го доказват за пореден път, пише Утро.

"Те слушаха с голямо внимание, беше ясно, че текстът ги впечатлява и им въздейства. А после научих, че след часа няколко момичета и момчета от класа отишли в училищната библиотека да питат дали имаме тази книга", разказва директорката. 

Според нея всички приказки за това, че съвременната младеж е ограничила интересите си до телефоните и интернет, са силно преувеличени. А ние какво им предлагаме? - задава тя риторичен въпрос. 

Макар че нейният въпрос е колкото риторичен, точно толкова и съвсем конкретен. Защото тя не спира по всевъзможни начини да защитава тезата си, че на младежите трябва да се предлагат различни занимания. Които да ги заинтригуват, да ги накарат да се отворят, да проявят дарбите, скрити дълбоко в тях и завоалирани от ученическия непукизъм, който в повечето случаи не е равнодушие, а по-скоро спасителна броня за младите души, предпочитащи да си нахлузят нагла и цинична маска, за да не рови никой дълбоко в тях и да ги прави за посмешище. 
Мариана Гъркова много отдавна има своя отговор на този въпрос. 

Не, не съм си мечтала да бъда учител, още по-малко съм жадувала да стана директор казва тя.

Мечтата ѝ е била да се занимава с литература. И още докато тренира активно лека атлетика като ученичка от първите випуски на русенското Спортно училище, за разлика от нейни съученици, устремили се към ВИФ /тогавашния Висш институт по физкултура/, Мариана си е представяла своето бъдеще като литератор. Впрочем, от нашия и от съседни випуски не са много тези, които продължиха да се занимават професионално със спорт и станаха треньори, казва русенската. И изброява лекари, икономисти, филолози, юристи, медицински сестри, лаборанти, фармацевти от някогашните си съученици. А и подготовката по всички предмети в Спортното била достатъчно солидна, за да могат без колебания абитуриентите да кандидатстват това, което искат.

Така и тя без проблем е приета „Българска филология“ във Великотърновския университет. След като се дипломира, работи като специалист в Съвета за култура в Русе. Оттогава датират и множество нейни публикации - публицистика, проза, есеистика - в русенския вестник „Дунавска правда“ и неговата литературна притурка „Светлоструй“. А след началото на демократичните промени, през 1990 г., Съветът за култура се разпада, както и много други дотогавашни структури. И в търсене на друга работа
Мариана попада в... Спортното училище, този път като учител

"Беше странно - не беше минало твърде много време, откакто аз самата бях ученичка там, а вече влизах като колежка на моите учители. В началото чак ръцете ми трепереха от вълнение и притеснение. Но от друга страна, точно тогава разбрах, че всъщност това е моята професия. И тъй като в Спортното бях назначена по заместване, започнах да си търся постоянна работа. Кандидатствах за свободно място в Техникума по дървообработване. И в началото на втория срок през 1994 г., когато се пенсионира дългогодишната литераторка и прекрасна поетеса Анита Коларова, бях назначена на нейното място", разказва Гъркова.

Фактът, че поема работата от един истински литературен авторитет, в някаква степен я улеснява - Анита Коларова въвежда младата си колежка в естеството на преподаване в едно от най-старите русенски училища. Но заедно с това Мариана усеща цялата отговорност да влезеш на мястото на преподавателка, на която учениците се възхищават, а колеги учители буквално боготворят. 

Дълги години колегите си спомняха за Анита Коларова с възхищение  и говореха с респект за нейната интелигентност, обща култура, непримирима позиция, изискана поетична лирика, добавя Гъркова.

В момента, когато тя постъпва на работа в емблематичното си сегашно училище, създадено преди столетие и четвърт от талантливия и далновиден чех Йосиф Вондрак, то е изглеждало доста по-различно.

Беше живо, имахме страшно много ученици - паралелките стигаха до „Ж“ и „З“ клас, а когато започваше приемът на нови ученици, опашката от кандидати се извиваше от канцеларията до тротоара и по „Александровска“. Имахме една чудесна специалност - „Горска промишленост“, която се запълваше моментално. Впрочем, след като тя бе закрита - по неизвестни причини, дълго време продължаваха да ни питат дали ще има прием в нея. Всички работилници работеха, учениците произвеждаха детски креватчета, бюра, резбовани рамки за картини и огледала... Имахме барче, където децата закусваха и пиеха топло мляко, кафе, чай. А преди време е имало и чудесна столова... За съжаление, всичо това беше разсипано, разпиляно, погубено, казва Мариана Гъркова. 

Всъщност, точно това - че пред очите ѝ за две десетилетия се разсипва прекрасното живо училище възпитаващо търсени специалисти и творци, я амбицира и я кара да се кандидатира за директор.

"Не, това наистина не е върхът, към който се стремя на всяка цена. Моето амплоа е да преподавам литература. Там се чувствам силна, равновесна и значима. Но, от друга страна, съм се нагледала на това колко неща можеха да се направят за нашето училище, колко са пропуснатите и пропилени възможности. И - най-важното: децата! Те идват тук кой с по-голямо желание, кой с по-малко, но всички те са готови да създават, да творят, да попиват знания и умения - стига да има кой да ги запали. От друга страна, учениците също виждат с очите си какво се случва навсякъде и в държавата, и в училището. И не може да не забелязват, ако ние, техните учители, се отнасяме с равнодушие към бавното погубване на една традиция", казва Мариана Гъркова.  И понеже е убедена, че когато нещо не ти харесва и те възмущава, не е достатъчно само да седиш встрани и да мърмориш, а трябва сам да направиш нещо, за да промениш картината, тя взема своето решение да се кандидатира.

Приятели ми казваха: „Ти луда ли си?! Нали знаеш къде отиваш и с какво се захващаш?!“ Да, знаех. Но нали нямаше да е честно само да наблюдавам и да негодувам мълчаливо? Омръзнало ми е да гледам как никъде нищо не се прави - нито за училището, нито за града.

А нали става дума за ценности, които ние би трябвало да възпитаваме у учениците

Не мога да им говоря на децата за това колко е важно да направиш нещо за другите, да бъдеш полезен, дори ако трябва да поемеш риска - и в същото време аз да бездействам. Човек трябва да поема отговорност - и на това трябва да учим и нашите ученици. А как най-добре ще ги научим - не на думи, а като го покажем в действие, убедена е тя. 

Още когато поела поста като временно изпълняващ длъжността след пенсионирането на предишния директор Димитър Цанев, първата й работа била да обходи всички помещения в сградите на ПГДВА. В съседния до централния корпус, неизползваем от години, обиколила прашасалите стаи, където били нападали парчета мазилка. Сред купищата неизбродим прахоляк в една от залите Мариана Гъркова сварила прекрасно изработения от старо дърво орел, един от бисерите в колекцията арт уникати на училището. Странно, сред всичкия прахоляк орелът беше чистичък, без прашинка по него -  птицата сякаш бе готова „да отлети“ нанякъде казва Гъркова.

Тя я грабнала в обятията си и скоростно я изнесла от запуснатото помещение. Спасеното произведение на изкуството днес е заело мястото си в една от витрините на ПГДВА, редом с други чудесни образци на дървопластиката. Но Ковача не можахме да го открием, така и никой не знае кой и кога го е изнесъл, казва директорката. Смаяна от факта, че тези артистични творби се водят в документацията на ПГДВА с безличното определение „12-13 дървени фигурки“, тя събира комисия, която прави подробен опис на ценните творби. 

В момента Мариана Гъркова очаква от общината да уточнят кога и как ще започне ремонтът на най-пострадалите от безхаберието в последните години пространства в основната сграда на гимназията. Успоредно с това сърцатата директорка не спира да поощрява талантите на ученици и учители - след няколкото фото и живописни изложби предстои нова, която през април ще покаже на русенци какво сътворяват възпитаниците на ПГДВА. Опитва се да намира време и за собствените си любими занимания - за книгите на Достоевски, Чехов, Изабел Алиенде, Ерих Мария Ремарк, Екзюпери, Габриел Гарсия Маркес, но също и Георги Господинов и Здравка Евтимова. 

А понякога успява да се върне и към спортните си години - и с удоволствие играе баскетбол или тенис на маса заедно с учениците. И междувременно чертае планове за пътешествия, за които признава, че са най-голямата й страст. След миналогодишното бродене из Неапол и Помпей сега си е набелязала Златна Прага. А може да си отвори път и към Брюксел - където от шест години работи дъщеря й Алина. Пътят е другото вдъхновение на Мариана Гъркова. И тя му се наслаждава винаги, когато успее да открои време за това.