Учени разработват ваксина, която може да обърне хода на автоимунни заболявания

Нов тип ваксина, разработена от изследователи от Училището по молекулярно инженерство “Прицкер” към Чикагския университет, показа, че може да обърне хода на автоимунни заболявания, като множествена склероза и диабет тип 1 в лабораторни тестове - всичко това, без да изключва останалата част от имунната система.

Тестванията при хора едва започват, но учените твърдят, че методът е обещаващ.

“В предишни проучвания показахме, че можем да използваме този подход за предотвратяване на автоимунитета”, казва, професор по тъканно инженерство на Юджийн Бел и водещ автор на новата статия.

„Но това, което е толкова вълнуващо в тази работа, е, че показахме, че можем да лекуваме заболявания, като множествена склероза, след като вече има продължаващо възпаление, което е по-полезно в контекста на реалния свят“, допълва ученият.

Типичната ваксина учи човешката имунна система да разпознава вирус или бактерия като враг, който трябва да бъде атакуван. Новата „обратна ваксина“ прави точно обратното: тя премахва паметта на имунната система за една определена молекула, пише „Здравето“.

Докато подобно изтриване на имунната памет би било нежелано за инфекциозни заболявания, то може да спре автоимунни реакции, като тези, наблюдавани при множествена склероза, диабет тип I или ревматоиден артрит, при които имунната система атакува здравите тъкани на човек.

Отслабване на имунния отговор

Работата на Т-клетките на имунната система е да разпознават нежеланите клетки и молекули - от вируси и бактерии, до рак като чужди за тялото и да ги елиминират. След като Т клетките започнат първоначална атака срещу антиген, те запазват спомена си за нашественика, за да го елиминират по-бързо и в бъдеще.

Т-клетките обаче могат да правят грешки и да разпознават здравите клетки като чужди. При хора с множествена склероза например, Т клетките атакуват миелина, защитното покритие около нервите.

Днес автоимунните заболявания обикновено се лекуват с лекарства, които като цяло, потискат имунната система.

„Тези терапии могат да бъдат много ефективни, но в същото време, блокират и имунните реакции, необходими за борба с инфекциите. И затова имат много странични, нежелани ефекти“, посочва проф. Хъбел.

Проф. Хъбел и колегите му си поставят за цел да проучат алтернативен подход. Концентрират вниманието си към известен в тялото механизъм, който гарантира, че няма да възникват имунните реакции в отговор на всяка увредена клетка в тялото - феномен, известен като периферен имунен толеранс, който се осъществява в черния дроб.

„Вместо да повишаваме имунитета, както е с ваксините, можем да го намалим по много специфичен начин с „обратна” ваксина“, обяснява проф. Джефри Хъбел. - Открихме през последните години, че маркирането на молекули със захар, известна като N-ацетилгалактозамин (pGal), може да имитира този процес, изпращайки молекулите до черния дроб, където се развива толерантност към тях. Идеята е, че можем да прикрепим всяка молекула, която искаме, към pGal и тя ще научи имунната система да я толерира“, допълва проф. Хъбел.

В новото проучване учените се фокусират върху заболяване, подобно на множествена склероза, при което имунната система атакува миелина, което води до слабост и изтръпване, загуба на зрение и евентуално, до проблеми с подвижността и парализа.

Екипът свърза миелиновите протеини с pGal и тества ефекта на новата „обратна” ваксина при животни. Така откриват, че имунната система спира да атакува миелина, позволявайки на нервите да функционират правилно отново и обръщайки симптомите на заболяването. В поредица от други експерименти учените показаха, че същият подход работи за минимизиране на други текущи имунни реакции.

Към клинични изпитвания

Първоначалните изпитвания за безопасност във фаза I на модифицирана с гликозилиране антигенна терапия, базирана на тази предклинична работа, вече са проведени при хора с цьолиакия, а изпитванията за безопасност във фаза I са в ход при множествена склероза.

Тези изпитания се провеждат от фармацевтичната компания Anokion SA, която е помогнала за финансирането на новата работа и на която проф. Хъбел е съосновател и е консултант, член на борда и акционер. Семейната фондация „Алпер“ също помага за финансирането на изследването.

„Все още няма клинично одобрени „обратни” ваксини, но ние сме невероятно развълнувани да придвижим тази технология напред“, казва проф. Хъбел.