Стотици просяци плъзнаха по улиците на големите градове у нас с пукването на пролетта, показа проверка на „Всеки ден".

Топлите слънчеви лъчи всъщност се оказват благодатни за поредното разцъфтяване на една от най-древните професии. Наред с проституцията просията също води своето начало от праисторическите времена.

Днес обаче хилядите просещи в България са излезли на улицата не само за да изкарат прехраната са, а и защото са част от перфектно организирана престъпна бизнес индустрия.

Неофициално се смята, че над от 80% от хората, протягащи ръка или кутийка на тротоара с жален поглед, са част от добре организираната улична мафия. И че част от спечелените пари отиват именно в босовете на организираната престъпност.

Поне 1000 просяци, част от които са част именно от тази мафиотска мрежа, действат на територията на София, твърдят експерти в борбата с престъпността. Те също се позовават на неофициална информация.

И макар просията в България да се наказва от закона, опитът от началото на демократичните промени показва, че борбата с нея удря на камък. Както е известно обаче, за да върви успешно бизнесът, той трябва да се развива и в него да се вкарват различни новости.

Очевидно престъпниците, ръководещи мрежите за просия, са решили да се погрижат за клетниците, обикалящи оживените места и кръстовища в столицата и в другите големи градове.

Част от мъжете и жените, коленичили на земята с протегната за милост ръка, вече са оборудвани с... наколенки, за да не им убива на краката. Това разкри пред „Всеки ден" младеж, който си изкарва прехраната на улицата.

Работните площадки на просяците са всички оживени столични кръстовища със светофари, районът на централната жп и автогара, гробищата, пространството около големите църкви и най-посещаваните туристически обекти в центъра около храма „Света Неделя", големите търговски улици и пешеходни подлези.

Обичайната им поза е коленичили на земята, с глава почти прилепена до тротоара и с протегната напред ръка. Това е т.нар. поза за молитва, поза, чрез която човек обикновено общува с Бога, и тя най-много трогва останалите хора, обясниха психолози пред „Всеки ден".

А това означава, че ръководителите на уличната мафия се оказват и добри психолози.

Наблюдение на „Всеки ден" из столичния център показа, че просещите типове с патерици и бастуни, куцукащи и охкащи с мръсни, кървясали бинтове вече са отстъпили на по-чисто облечени лица, носещи дори модерни шлифери.

Според психолози това пък е направено с цел да привлече чуждите туристи и хората, готови да дадат милостиня. „Когато видим някой просяк целия с отворени рани, инстинктивно се извръщаме и гледаме по-бързо да се отдалечим от него, а не да бръкнем в джоба и да му дадем пари.

Такива хора, заработващи милостиня, отблъскват потенциалните клиенти", обясниха вещо експерти. Затова и новата мода сред уличната мафия е клетниците да бъдат с малко по-чисти дрехи, макар стари и избелели.

Колкото и да изглеждат нещастни обаче, някои от тях са си същински щастливци - прибират по 1500 лева месечно.

Това е чистият доход, който мъжете, жените и децата, молещи за някоя стотинка, си докарват, без да се брои сумата, отделяна на босовете на уличната мафия, категорични са бивши ченгета.

На ден в столицата, както и в градове като Варна, Пловдив, Бургас просяците печелят поне по 50-70 лева, а покрай големите празници в джоба си имат и по стотачка, твърдят източници на „Всеки ден".

Патрулите, които обикалят районите, забележат ли просяк, го гонят, но това решава проблема за ден-два, обясниха полицаи.

Родните търгаши на съчувствие щурмуват Европа

Мафията от хиляди просяци в България се е преместила в западноевропейските столици. От години в Рим, Париж и Мадрид върлуват банди нашенци и румънци, които непрекъснато се бият за „места", където да изкарват по минимум 20-30 евро на ден. Последната мода е на чистачите с веро.

От началото на годината над 60 души са се установили в центъра на Париж, снабдени с бутилки пенлива течност и парцали с различни големини, като по наша информация те са основно от северозападните райони на България.

Мургавите работници нямат каквото и да е разрешение за работа във френската столица, но изобщо не са преследвани от полицията. „Не ни закачат, защото ние не сме терористи", разказват почти с гордост те. В Рим обаче нашенците залагат на чиста просия, а не на работа.

Поне 500 българи протягат шепа за евроцентове всеки ден на различни места в града, но въпреки голямата им численост румънците категорично ги бият. В Мадрид нашенските цигани също са по-малко от тези, родени в северната ни съседка.

Българската мафия в скандинавските страни пък е напълно замряла от няколко години и броят на просяците в Малмьо е от едва десетина души.

Кълнат, ако не им дадеш

Псувни и клетви „получават" жителите и гостите на столицата, ако не дадат дарение на т.нар. просяци. Майките, които с отрочетата са седнали на улицата, или пък малолетните ромчета, които наобикалят забързаните граждани, не оставят на мира хората, докато не получат някой лев.

На терор дрипльовците въобще не се свенят да подложат както малки деца, така и пенсионери. 

Ако някой не се впечатли от: „Да си жива и здрава, Господ здраве да ти дава", срещу него се излива словесен поток спрямо външния вид на „хората: „Да те глътне чумата" - към по-възрастните, „Жена ти от мене да забременее" - към мъжете, а към суетните дами са измислили: „Косата като на Слави Трифонов да ти окапе!".

Как в Народната република се бореха със скитниците?

Скитничеството и просията в Народна република България са най-строго забранени. Всеки гражданин е длъжен да се занимава с общественополезен труд и да работи според своите сили и способности, четем в постановление на Министерския съвет от 1958 г.

„Всеки гражданин на Народна република България е длъжен да има постоянно местожителство в някое от населените места в страната. Забранява се скитническият (чергарски, катунарски) начин на живот под каквато и да е форма. Не е скитничество по смисъла на този закон сезонното придвижване на животновъдите и техните семейства, които в зависимост от годишните времена използуват високопланинските и полските пасища в различните места на страната", постановява пък закон за борба със скитничеството от годините на социализма.

„Органите на Народната милиция и на народите съвети са длъжни да издирват лицата, които се занимават с просия на обществени места, в заведенията или по домовете на гражданите, и да ги отстраняват от местата, където те вършат просия", е постановило комунистическото Народно събрание.

Скитниците се наказват със затвор до 5 години, а просяците - до 2 години.

Какво казва законът сега?

Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до 2 години, пише в Наказателния кодекс.

Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност или за да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба от 3000 до 12 000 лева.

Който използва лице, пострадало от трафик на хора, за развратни действия, за принудителен труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност или за да бъде държано в принудително подчинение независимо от съгласието му, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години и глоба от 10 000 до 20 000 лева.

Който системно използва за вършене на просия лице, намиращо се под негови грижи, се наказва с лишаване от свобода до 1 година или с глоба от 100 до 3000 лева.