Най-новата карта, изработена в Института по български език при БАН, е посветена на новите места, където се говори български, информира FROG NEWS.

Те са възникнали в резултат на различните емиграционни вълни – в Европа, Америка и Австралия, където емиграцията ни е по-голяма и в Азия и Африка, където тя е по-скоро със символичен характер.

Българският език на тези нови места се говори по различен начин в зависимост от редица фактори като това дали преселническото население е по-многобройно и компактно и е признато за национално малцинство или става въпрос само за група със свой език в чужда държава.

Освобождението на България (1878 г.) заварва българската нация на Балканите като най-голяма – с над 5 милиона население; гръцката и сръбската – с над 2 милиона, албанската – под 1 милион. В резултат на естествения прираст българската народност достига 9 милиона допреди половин век.

Успоредно с това обаче, като следствие от няколко безрезултатни войни за обединение (Междусъюзническа, Първа и Втора световна война), на политическите трусове (Септемврийско въстание, смяна на кабинети с различна външна геополитическа ориентация до и след 9. 09. 1944 г. и особено след 10.11.1989 г.), а не на последно място и поради чисто икономически причини в миналото и сега, българската нация в държавата България наброява между 6 и 7 милиона души, т.е. около 3 милиона остават в съседните страни, разбира се, подложени в нееднаква степен на насилствена или на естествена денационализация.

Различна е степента на асимилация и на милионите етнически българи на ново място – в Европа, Америка и Австралия, където нашата емиграция е по-голяма и в Азия и Африка, където има по-скоро символичен характер.

Като се вземе предвид, че само за десет години в началото на 21 в. страната ни е била напусната от 564 331 души, и към това се добавят високата смъртност и ниската раждаемост, не е удивително, че днес българската нация се оказва една от най-застаряващите в света.

Използването на българския език по света, особено там, където отсъства компактно и по-многочислено малцинство, има подчертано поколенчески характер. Докато у първото преселено поколение в новата страна употребата му е редовна, то у втората генерация тя вече е стеснена, за да премине у третото поколение само в семеен спомен.

За запазването на българския език в чужбина съществена роля  играят и изградените институции в страните, приели български имигранти – обществените организации, сдруженията и дружествата, клубовете на българите, българските училища, църковните общини, културните заведения, медиите (вестници, радиа, телевизионни канали), и пр.

Основният термин, с който се работи в случая, е българоезични емигранти/имигранти.

Това са всички етнически българи (по произход), които и сега използват различните форми на български език, независимо от тяхната религиозна или нова държавна принадлежност.

Българският език в Централна и Западна Европа е разпознаваем от векове. Независимо от различните български имиграционни вълни в тези части на Европейския континент, основна и най-голяма си остава т.н. ранна имиграционна вълна на българските градинари.

Нашите забележителни майстори на зеленчукопроизводството се появяват в различни времена по всички континенти на света и оставят трайни следи с резултатите от дейността си и благодарствени спомени в съзнанието на местните хора, но най-дълготрайна и резултатна е тяхната работа тъкмо в Централна и Западна Европа.

Именно тук едно от положителните преносни значения на етнонима българин е ’добър производител на зеленчуци, майстор градинар’.

Така е в Унгария, Чехия, Словакия, Полша и Австрия. Българи градинари откриваме и в Румъния, Сърбия, Хърватия, Словения, та дори и в Средна Азия, но славата им тръгва тъкмо от Централна и Западна Европа. В наши дни миграцията на българи в цяла Европа продължава и тя се дължи на икономически фактори.

В САЩ броят на българските преселници след последната четвърта емигрантска вълна (след 10. 11. 1989 г..) е нараснал на 300 000 (само в Чикаго той е над 50 000). В САЩ  идват нови българи от всички краища на страната, поради което формите на българския език са най-разнообразни.

Любопитен факт е, че „за първи път през 2005 г. на територията на САЩ българският става официален език, на който се дават разяснения от данъчната администрация. Това става в щата Илинойс, в който българският става двадесет и първият официален език и продължава да се използва при плащането на данъци.

В Канада преселението на българи става на няколко вълни, като най-стара е икономическата емиграция от 1912 г., най-нова – тази след промените. Тя има друг облик, това са млади, високообразовани българи. Почти 10% от българските учени, напуснали БАН, се установяват в Канада. По самооценка българите тук са  около 180 000 души, а македонските българи – 150 000.

В Мексико след 1990 г. от българи, работили в Куба, които не се прибират у нас, се оформя ново имигрантско гнездо с над 5 000 души, които организират и свой нов обществен живот – създават Мексиканско-българско културно дружество, българско училище и др. институции, поддържащи националната идентичност и езика.

В Аржентина заселниците българи от първата икономическа вълна са от началото на XX век – след края на Първата световна война. Броят им е относително малък – 3312 души. Това са градинари от Великотърновско. По-големи са групите (около 5 000 души) от втората вълна (1922 г.), когато пропагандно им се обещава земя за обработване. Приливът от имигранти достига до внушителната за това време цифра от 20 000 българи. През Втората световна война в Аржентина пристигат повече от 30 000 имигранти, но след нея част от тях се завръщат отново в България.

Второто поколение от старите заселници се ориентира към престижни професии. Последната най-нова икономическа вълна от близо 15 000 души е резултат от демократичните промени у нас. Днес старите и новите българи в Аржентина са около 75 – 80 000 души. Броят на българоезичните от Македония е достигнал до 30 000 души.

В Бразилия картината е подобна на тази в Аржентина. Огромният брой българи преселници (около 60 000) е получен вследствие на създадената в края на XIX вeк и в Бразилия пропагандна Асоциация за набиране на европейски емигранти с обещания за раздаване на земя и бързо забогатяване.

И в бившия СССР българският език присъства трайно. Като наследник на старата Руска империя бившият СССР се разпростира върху два континента – Европа и Азия. Спирането на вниманието не върху континенталната география, а върху бившата голяма държава, тук се извършва преди всичко във връзка с общата разселническа политика, която е била специално водена към българските преселници през различните периоди от време; политика, довела до още по-голямо разпръскване на българската диаспора: от европейските равнини на Молдова и Украйна през степните и пустинни части на Средна Азия до мъртвите ледени полета на Сибир.

Преселванията по вълни и години в Руската империя (и СССР) могат да бъдат подредени така: големи (1782); значителни (1773, 1790, 1801-1812; 1830-1837 в Бесарабия). След присъединяването на Бесарабия към Молдова след Кримската война част от българите в Бесарабия се преселват в Приазовието. (След 1878 г. Южна Бесарабия отново се връща в Русия.) След 1871 г. големи групи бесарабски и таврийски преселници биват преместени в Средна Азия, Сибир и Далечния Изток, за да обработват нови земи. От 1918 до 1940 г. Бесарабия е върната на Румъния. Българите биват задължавани да учат румънски. Отпорът от българска страна е голям.

Започва насилствено изселване от румънска страна на бесарабски българи в Бразилия, Уругвай, Аржентина. След Октомврийската революция, и по-специално през 30-те г. по време на колективизацията като „кулаци” хиляди трудолюбиви българи са изселени в Сибир, други хиляди, поради сушата умират от глад. След 1923 г. в СССР, и то в Украйна и Крим, от България пристига нова вълна от политически имигранти – комунисти. На 28 юни 1940 г. в Бесарабия навлиза Съветската армия, която прогонва румънската администрация, но закратко.

През лятото (1941) румънските войски отново се връщат в областта. След Сталинградската битка Бесарабия отново се включва в границите на СССР. Българското население пак е в немилост заради съюза между Германия и Царство България по време на войната. Голяма част от бесарабските българи (около 60 000) са наказани заради това и са изпратени във вътрешността на страната (Урал, Сибир, Средна Азия).

През 1945-46 в Бесарабия отново е настъпила суша. От 30 до 50% от българите умират от глад. Днес в Източна Украйна и в Крим българското население пак е подложено на изпитания. Българската Голгота там още не е извървяна.

И въпреки всичко, в тези области, наречени неслучайно в миналото „нова България”, и сега е запазена компактна и внушителна маса от българско население, което будно пази своето национално съзнание и народния български език.

По-специално стои въпросът с българския език на българските евреи в Израел и техните потомци, за които той не е народностен. Броят на българоговорещите евреи днес е 50 000. Основно те живеят в гр. Яфа, който се е превърнал почти в квартал на Тел Авив.

Евреите са съхранили не само българския си език, но изявяват по всеки повод чувство на благодарност към страната, която ги е запазила от изтребление до тяхното напускане през 50-те г. на 20 в.

Проблемът с броя на българите в Австралия и Нова Зеландия е много сложен, поради някои задълбочили се процеси на отродяване на етническите българи, започнало още на старо място след откъсването на части от българското етническо землище от завоевателите. Въпросът за българския характер на езика, говорен до и след това откъсване, обаче е ясен и не подлежи на доказване, независимо от чуждите народностни етикети, които се лепят към него.

Етническите българи и на старо, и на ново място, дори и тогава, когато престанат да се чувстват българи под влияние на чуждите (национални, политически, идеологически и културни) пропаганди, в крайна сметка си остават българоезични, а с това продължават да бъдат обект на изследване от българистичната лингвистика както заради езика, така и заради новите му форми, ако такива са били създадени с цел да бъде външно прикрит истинският му иманентен характер.

Следователно, в Австралия и Нова Зеландия има три типа българи с единен етнически произход: едните от тях – със запазено, а другите – с променено народностно съзнание. И трите типа говорят един и същи език – български, т.е. не са престанали да бъдат българоезични. Така възниква и странният феномен за съществуването още и на българоезични „македонци” и на българоезични „гърци”.

До възникването на Р Македония  естествено такава делитба в Австралия не е имало: македонските българи, подобно на тракийските и добруджанските, са носили не само видовите (регионални), но и родовото название на етническата си принадлежност – българи. Неофициалните данни сочат, че броят на австралийските граждани с български произход и език е някъде към 220 000 души.

Най-голям дял измежду тях се пада на емигрантите от Егейска Македония, дошли тук с гръцки паспорти след Гражданската война в Гърция, по-малък е делът на тези от Вардарска Македония и от Мизия и Балкана. След промените от 1989 г. преселническият приток от България продължава да расте.

От направения преглед на проблема за битуването на БЕ по света могат да бъдат направени следните по-важни изводи:

1. Досегашната представа за българската диаспора и за носения от нея БЕ, поради изкривен идеологически, а с това и недостатъчен политически, обществен, културен и научен интерес, е крайно непълна, за да не се каже истината, че е бедна и понякога невярна. Общностите ни по света условно и фигуративно можем да наречем няколко „малки Българии” или „нови Българии” зад граница. Става дума за страни като Украйна, Молдова, Аржентина, Бразилия и в някои щати на САЩ. Този проблем с всеки изминал ден се изостря все повече, предвид застаряването на българската нация и продължаващото ѝ „изтичане” навън.

2. По време на извършване преселванията на българите са главно два типа: стари – до промените през 90-те години на ХХ век и нови – след промените). Новите преселвания (след 1989 г.) продължават и до днес. За разлика от старите, които имат по-организиран и доста по-компактен характер, те са от дифузен (разпръснат) тип и се дължат на икономически причини.

„Картата на българския език на ново място по света” доста отчетливо отразява противопоставянето на Източна Европа (заедно с вторичните „вътрешни” преселвания в Средна Азия) – със стари заселници (вж. фигурите с червен цвят) на Западна Европа – с нови заселници (вж. фигурите със син цвят). Новият свят (двете Америки и Австралия) заема средищно положение.

Той предимно е приютил заселници и от двата типа (вж. фигурите с червен и син цвят наполовина).

Като се има предвид броят на българите от езиковия континуум (езикът на българите в старите историко-географски области – Мизия, Тракия и Македония – във и извън от държавните граници) и към него се прибави броят на българоезичните от новите места по целия свят, то общият брой на говорещите български по нашата планета се движи около 15 милиона души.

Оттук може да се види централната роля, която играе българският език за обединяване и съхранение на нацията, дори в условията на засилваща се глобализация.