Владислав Горанов даде да се разбере, че общините не може да разчитат на държавния бюджет.

Община Русе вече даде заявка за увеличение на местни данъци и такси. Една от основателните причини e увеличената такса за депониране, a друга по-опортюнистична - първата година след избори данъци се вдигат по-лесно.

В по-дългосрочен план обаче е нужна реформа за повече финансова свобода на общините. В противен случай те ще продължават да са силно зависими от това кой е на власт, пише Капитал.

"Когато влязох в общината, ме чакаше подготвено предложение за вдигане на данъка върху превозните средства, но засега то е спряно. Не мога да взема управленско решение за увеличаването му в момента при положение, че голяма част от града е разкопана заради започнати мащабни ремонти."

Така описва началото на мандата си новоизбраният кмет на Русе Пенчо Милков.

Новият кмет на Русе допълва, че неговият подход ще е друг, защото иска да постъпи отговорно - първо ще потърси резерви за оптимизация на приходите и разходите в общината, преди да пристъпи към вдигане на данъчната тежест. И дава пример - част от наемите, на които се отдава общинско имущество, са твърде ниски. В същото време в бюджета на община Русе за догодина се очертава недостиг от около 4.5 млн. лв. От думите на Милков се разбира, че голяма част от минуса идва от повишената ставка на отчисленията към Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), изисквани при депониране на отпадъци, когато няма изградена сепарираща и компостираща инсталация. За 2020 г. таксата се вдига с почти две трети до 95 лв. на тон, ще расте и през следващите години.

Русе не е изолиран случай. С проблема се сблъскват голяма част от местните управи и това е една от причините много от тях да искат вдигане на данъци или такса смет през 2020 г. А и в първата година от мандата е по-лесно да се увеличава данъчната тежест и много от кметовете са решили да се възползват от момента. Още повече че на места ставките не са пипани години наред, собственият ресурс на кметствата е ограничен, а в допълнение - държавата възлага все повече ангажименти на местните власти, за които най-малкото е нужен по-голям административен капацитет.

Финансовият министър Владислав Горанов също на няколко пъти даде да се разбере, че общините трябва да потърсят начин да увеличат собствените си приходи и да не разчитат особено на държавния бюджет, ако искат да разполагат с повече средства за местни политики.

В малко по-дълъг хоризонт

"Дори и да приемем, че могат да се направят определени промени при имуществените данъци – по отношение на данъчната основа и оценките на имотите, то този инструмент едва ли може да изиграе решаващата роля за повишаване финансовата самостоятелност на общините", посочват в свой анализ на общинските финанси от Института за пазарна икономика. А зад този извод стоят конкретни числа – собствените приходи на общините са под 40% (а в някои малки общини и под 20%) от общите постъпления. За останалото се разчита основно на трансфери от държавата и на еврофондове. Но пък общините могат да управляват едва 12% от трансферите от централния бюджет за местни политики.

Затова и от сдружението, а и от ИПИ настояват 2 процентни пункта от данък общ доход, които събира държавата, да бъдат пренасочвани към общините. Това е около 800 млн. лв. допълнителен ресурс на година, който може да се влее в общинските бюджети.

"Целта на подобна мярка е всеки един кмет да има стимул да работи в посока привличане на инвестиции и подобряване на местния бизнес климат", казва Иво Димитров и допълва, че финансирането за делегирани от държавата дейности невинаги успява да постигне желания ефект, защото то не е съобразено с местните особености.

Управляващите обаче вече дадоха да се разбере, че подобна промяна няма да се случи в мандата на този кабинет. А и според някои анализатори преди това ще е нужна друг вид административна реформа.

"Едно механично преотстъпване на 2 процентни пункта на данък общ доход няма да работи. Теоретично преди това би трябвало да има окрупняване на общини, но това е и политически въпрос и по тази причина никой не би се захванал с подобна реформа", казва представител на управляващото мнозинство. Затова според него в момента се мисли по-скоро в посока споделени услуги в рамките на една област или район. Например една голяма община може да извършва всички услуги за граждани и фирми, по-малката в орбитата й да поеме 50% от тях, а най-малките общини да предлагат само 10% от услугите. Така по-малките населени места ще пестят от администрация.

Пенчо Милков има друга идея - според него централната власт на ниво министерства може да помогне на малките общини, като им дава ясни и точни указания по различните проекти и така им спести от администрация или наемане на скъпи външни консултанти. Но както казва и кметът на Димитровград, това е дебат, който така или иначе трябва да се проведе. "Решението е и политическо и има много условности. Но общините стават все по-зависими от централната власт", допълва Димитров.

Спешна нужда от промяна

Ако има въпрос, по който местна и централна власт да са на едно мнение, то той е свързан с данъчните оценки на имотите и по-точно начинът им на изчисляване. Формулата е записана в Закона за местните данъци и такси и какво точно ще "изплюе" като дължима сума до голяма степен зависи от категорията на съответното населено място. Тази формула обаче не е пипана от 1997 г. Логично, както посочват и от НСОРБ - данъчните оценки на много места се разминават съществено с реалните цени на имотите. Според тях това се дължи предимно на коефициента за местоположение и на отпадналата разпоредба от 2007 г., която е позволявала данъчната оценка да може да се изменя, когато индексът на пазарните стойности на недвижимите имоти (по данни на НСИ) се увеличи или намали с повече от 20%. Представител на управляващите коментира, че вече е създадена работна група, която да се опита да осъвремени формулата и да потърси механизъм за нейното автоматично осъвременяване според пазарната ситуация към съответния момент.